Накратко: Законодателство на ЕС за природата

Двете директиви поставят много видове и местообитания в обща програма за защита с редовен мониторинг и изисквания за докладване. Влошаването, документирано благодарение на тези директиви, налага по-мащабни и координирани действия в много области на политиката в Европа и в световен мащаб.

Днес ЕС разполага с един от найвсеобхватните законодателни пакети в областта на околната среда и климата в света. Някои закони на ЕС разглеждат емисиите на замърсители или парникови газове, нивата на замърсяване на въздуха или водата и емисиите от специфични източници, например промишленост и транспорт.

Някои закони на ЕС за опазването на природата, например Инициатива на ЕС за опрашителите, призовават за целенасочени действия. Други, по‑специално Рамкова директива за водите (РДВ) и Рамкова директива за морска стратегия (РДМС), имат основна роля за опазването на природата чрез управление, основано на екосистемите. РДВ изисква от държавите членки да постигнат „добро състояние“ за всички водни басейни (езера, реки и подпочвени води) чрез устойчиво и координирано управление на цялостния речен басейн.

По подобен начин РДМС призовава за добро състояние на околната среда в морската среда за справяне с натиска и замърсяването. Свързаното с природата законодателство се подпомага, наред с други неща, от законодателството в областта на кръгова икономика, насочено към намаляване на отпадъците и рисковете от замърсяване, например чрез по-добро управление на отпадъците, подобрен екологичен дизайн и ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба.

Тези закони помагат на държавите членки на ЕС, да ползват по-чист въздух, да преминат към по-чиста енергия, да намалят емисиите на парникови газове и да поставят повишаващ се дял от своите земни и морски области под защита, включително чрез мрежата „Натура 2000“. Зелената инфраструктура на ЕС свързва все повече и повече природни пространства, което позволява на дивите животни и растения да се придвижват между тях. Градовете планират зелени и сини пространства като начин за подготовка за въздействията от изменението на климата и с цел подпомагане на опазването на биологичното разнообразие.

В Европейския зелен пакт се посочват дългосрочните амбиции на ЕС да стане първият климатично неутрален континент с устойчива икономика до 2050 г. Той се прилага чрез ключови политически средства като Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., стратегията „От фермата до трапезата“, стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата и новата стратегия на ЕС за горите до 2030 г. Пактът се подкрепя и от други документи, например плана за действие за кръгова икономика, стратегията за химикали и плана за действие за нулево замърсяване.

За да се намали натискът върху природата, да се спре влошаването на състоянието и да се възстанови биологичното разнообразие, Европа ще трябва да действа на всички фронтове, да трансформира своите системи за енергия, храна и мобилност, и да направи това съвместно с глобалните партньори.