Крайно време е да се превключи на друга скорост в транспортния сектор

Само преди няколко поколения много хора са оставали в местната общност през целия си живот. Не е задължително да се преместват на много километри от мястото, където са родени, и повечето от нещата, от които се нуждаят — храна, дрехи, строителни материали — идват от близкото им обкръжение.

В съвременните общества системите за производство и потребление зависят от транспорта. Хората очакват да могат да се придвижват за своята работа и образование. Посещават семействата си в други градове и пътуват до други страни за почивка. Но в момента цените на енергията, зависимостта от вноса на изкопаеми горива и опасенията за кризата с климата и биоразнообразието дават повече от достатъчно основания да преосмислим нашата система за мобилност.

Нарастващи емисии на парникови газове от транспорта

Европейският зелен пакт включва целта за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта с 90 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г. Досега обаче се оказа трудно да се постигне напредък в постигането на тази цел. Данните на ЕАОС показват, че транспортът е единственият основен икономически сектор в ЕС, в който емисиите на парникови газове са се увеличили през последните 30 години.

Транспортът като цяло е станал по-ефективен. Повечето автомобили, камиони, кораби и самолети отделят по-малко въглероден диоксид на километър в сравнение с преди. Техните двигатели са по-икономични и работят отчасти с биогорива. Но тези печалби не успяват да се изравнят с нарастващите обеми на превозите. Изминаваме повече километри с автомобил, превозваме повече стоки и предприемаме повече полети по работа и за почивка. Това е основната причина за увеличаването на общите емисии от транспорта в Европа.

Днес те представляват над една четвърт от общите емисии на парникови газове в ЕС. Почти три четвърти от тези емисии се дължат на автомобилния транспорт, а повече от половината от тях са от автомобили. Гражданското въздухоплаване е отговорно за около 13 % от емисиите на парникови газове в транспортния сектор на ЕС, но тези емисии нарастват бързо и вече са се увеличили повече от два пъти от 1990 г. насам.

Според анализа на ЕАОС емисиите от транспорта в Европа се очаква да намалеят със съществуващите мерки на политиката, но не достатъчно, за да бъдат приведени в съответствие с общата цел на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Инфографика: Емисии на парникови газове от транспорта в ЕС

Източник: Доклад на ЕАОС за транспорта и околната среда за 2021 г.

Транспортът оказва голям натиск върху природата

Емисиите на парникови газове не са единственият проблем за устойчивостта, свързан с транспорта. Замърсяването на въздуха и шумът вредят на здравето на хората и на природата. А нарастващите обеми на транспорта изискват много инфраструктура — пътища, паркинги, пристанища, канали, летища.

Разширяващите се градски райони и транспортни мрежи разрязват природните местообитания на по-малки парчета. Това намалява устойчивостта на екосистемата и затруднява придвижването на дивите животни. Например животните могат да бъдат прегазени от автомобили или да не могат да намерят храна, вода или партньор. Според показател на ЕАОС фрагментацията на ландшафта понастоящем засяга дори слабо населени части на Европа.

Морският транспорт допринася за многобройни кумулативни натоварвания на регионалните морета в Европа. Неотдавнашният съвместен доклад на ЕАОС и Европейската агенция за морска безопасност беше първата голяма оценка на устойчивостта на сектора. В доклада се посочва, че корабоплаването има основен принос за въвеждането на неместни видове, подводния шум и емисиите на парникови газове и замърсители на въздуха.

Необходими са много мерки

Въвеждането на нови и по-ефективни технологии се очаква да изиграе ключова роля за декарбонизирането на пътническия и товарния транспорт. Това включва увеличаване на дела на електрическите превозни средства, съчетано с продължаващо преминаване към възобновяеми енергийни източници при производството на електроенергия и горива.

Но предизвикателствата пред устойчивостта на европейския транспортен сектор не могат да бъдат решени само с по-ефективни превозни средства. Неотдавнашната оценка на ЕАОС показва, че в автомобилния транспорт са необходими по-пълни товари и по-високи нива на заетост, например чрез споделено пътуване. Необходимо е да се ограничи нарастването на търсенето на транспорт, както и да се премине към по-екологични видове транспорт: ходене пеша, колоездене, автобуси, влакове и вътрешно корабоплаване. Важно е, че цената на транспорта трябва да отразява напълно разходите за околната среда, климата и здравето на хората.

Особено градовете могат да спечелят много от инвестирането в по-добри възможности за обществен транспорт, колоездене и ходене пеша. Тези мерки могат да направят придвижването в градските центрове по-бързо, да подобрят качеството на въздуха на местно ниво и да намалят емисиите на парникови газове.

По-малкият брой автомобили може също така да означава, че части от пътища или паркинги могат да се превърнат в зелени площи, на които хората да се наслаждават и които намаляват най-лошите последици от горещините и проливните дъждове. Всичко това допринася за подобряване на здравето и благосъстоянието на хората и дори може да подпомогне биоразнообразието в градските райони. Подобно на това, по-доброто планиране на градовете може да намали нуждата от транспорт.

©Laszlo Ligeti, My City /EEA

Като част от стратегията за устойчива и интелигентна мобилност Европа цели да удвои високоскоростния си железопътен трафик. Това би могло да допринесе значително за намаляване на емисиите и другите отрицателни въздействия на европейския транспорт. В неотдавнашна оценка на ЕАОС се стигна до заключението, че пътуването с влак е безспорно най-екологичният вид транспорт между много европейски градове в сравнение с пътуването със самолет. Пътуването с автомобил с бензинов или дизелов двигател, особено ако шофьорът пътува сам, може да бъде по-вредно.

За новите леки автомобили и микробуси пакетът „Подготвени за цел 55“ предлага по-строги ограничения на емисиите, като от 2035 г. нататък ще се регистрират само автомобили с нулеви емисии, и подобрения в инфраструктурата за алтернативни горива. Пакетът включва също така инициативите ReFuelEU Aviation и FuelEU Maritime, които имат за цел да намалят емисиите от самолети и кораби, както и разширяване на обхвата на системата на ЕС за търговия с емисии към морския и автомобилния транспорт.

Инфографика: Какви са разходите за емисии при различните видове транспорт?

Източник: Доклад на ЕАОС за транспорта и околната среда за 2020 г.
Бележка: Степен на заетост: въздухоплавателни средства — 80 %; HSR — 66 %; IC — 36 %. Сивите стълбчета отразяват несигурността за климатичните разходи на авиацията, които не са свързани със CO2, въз основа на Cox и Althaus (2019 г.).Cox, B. and Althaus, H.-J., 2019 г., How to include non-CO2 climate change contributions of air travel at ETH Zurich, Study on behalf of the Mobility Platform of ETH Zurich, INFRAS, Bern, Switzerland.

Към по-устойчива мобилност

Системата за мобилност е една от основните обществени системи, които определят сегашния ни начин на живот. Но това е и система, която понастоящем зависи от изкопаемите горива и вреди на нашето здраве, околна среда и климат.

Кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 научи много хора на нови начини на работа или дори на прекарване на ваканциите по-близо до дома. В социален план все още се нуждаем от контакти лице в лице, но сега мнозина биха се запитали, дали си струва да пътуват до друг град или държава, за да присъстват на кратка среща.

Намаленият трафик в градовете по време на COVID-19 също показа ясни ползи за качеството на въздуха на местно ниво. Нивата на шума спаднаха и имаше много анекдотични доказателства за това, че дивите животни се държат по различен начин, когато не са обезпокоявани от човешките дейности.

Понастоящем високите цени на енергията карат хората да се замислят за своите навици за мобилност. По-малко важните пътувания може да се наложи да изчакат. Стимулите за използване на споделено пътуване, ходене пеша, колоездене, обществен транспорт и по-икономични превозни средства са по-ясни. Декарбонизацията на европейската система за мобилност изисква инвестиции в дългосрочна устойчивост, които напълно отчитат отрицателните въздействия на транспорта и промените в навиците ни.