Здравословен начин на живот в един химичен свят

Всеки ден сме заобиколени от стотици или хиляди синтетични химикали. Те са в нашата храна, дрехи, инструменти, мебели, играчки, козметични продукти и лекарства. Нашето общество не би било същото без тези вещества. Въпреки ползата от тях ние знаем, че много от тези вещества могат да имат отрицателно въздействие върху нашето здраве и околната среда.

Според някои оценки около 6 % от заболеваемостта в света — включително хронични заболявания, ракови заболявания, неврологични разстройства и разстройства на развитието — и 8 % от смъртните случаи могат да се дължат на химикали. Нещо повече, тези цифри може да нарастват, а в тях се вземат предвид само малък брой химикали, чието въздействие върху здравето е добре проучено.

Опасни коктейли и „трайни химикали“

Повече от 300 милиона тона химикали са употребени в ЕС през 2018 г., като повече от две трети от това количество са били химикали, класифицирани като опасни за здравето, според Евростат. Над 20 000 отделни химични вещества са регистрирани в ЕС съгласно Регламента за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали (REACH).

Тъй като тези цифри продължават да нарастват, все по-трудно е да се направи оценка на всички въздействия на химикалите върху нашето здраве и околната среда за всеки отделен случай. Повечето проучвания към момента изследват въздействието само на отделни химикали и техните безопасни прагове, но хората непрекъснато са изложени на различни смеси на химикали. Тази комбинирана експозиция може да доведе до последици за здравето, дори ако поотделно веществата не превишават безопасните нива.

Освен това устойчивите химикали могат да се натрупват в човешките тъкани, което причинява отрицателни последици за здравето след дългосрочна експозиция. Например пер- и полифлуороалкилираните вещества (ПФАВ) са група от почти 5000 широко използвани химични вещества, които могат с течение на времето да се натрупват в хората и в околната среда. Те са пример за устойчиви органични замърсители — т.нар. „трайни химикали“.

Хората са изложени на ПФАВ главно чрез питейна вода, храна и хранителни опаковки, прах, козметични продукти, текстилни изделия с покритие от ПФАВ и други потребителски продукти. Ефектите от експозицията на човека на ПФАВ включват рак на бъбреците, рак на тестисите, заболяване на щитовидната жлеза, чернодробно увреждане и редица ефекти върху вътреутробното развитие на плода.

Използването на продукти и готварски материали, които не съдържат ПФАВ, помага за намаляване на експозицията. Организациите на потребителите и националните институции, работещи в областта на околната среда, здравето или химикалите, често предоставят общи и конкретни насоки за намиране на алтернативи, които не съдържат ПФАВ.

Нарушители на функциите на ендокринната система

Някои химикали пречат на функционирането на хормоналната система на организма. Излагането на тези т.нар. вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, може да причини голямо разнообразие от здравословни проблеми, вариращи от разстройства на развитието, затлъстяване и диабет до безплодие при мъжете и смъртност, свързана с понижени нива на тестостерон. Фетусите, малките деца и юношите са особено уязвими по отношение на нарушителите на функциите на ендокринната система.

Приблизително 800 вещества са известни или за тях се подозира, че нарушават функциите на ендокринната система, и много от тях присъстват в продукти от ежедневието, например метални консервни кутии за хранителни продукти, пластмаси, пестициди, храни и козметични продукти.

Веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, включват бисфенол А (BPA), диоксини, полихлорирани бифенили (ПХБ) и някои видове фталати. Фталатите се използват за омекотяване на пластмасата за употреба в широк кръг потребителски стоки, например винилови подови настилки, лепила, детергенти, освежители за въздух, смазочни масла, опаковки за храни, облекло, продукти за лична хигиена и играчки.

Консумацията на храна и напитки от опаковки, които съдържат фталати, е един от начините за експозиция. Друг начин е вдишването на прах от помещения, замърсени с фталати, които се отделят от пластмасови продукти или от мебели, изработени от поливинилхлорид (PVC). (Това е една от причините редовното проветряване на стаите да е важно за нас.) Децата, играещи с играчки, съдържащи тези вещества, също са изложени на риск и тъй като фталати могат да бъдат открити и в потребителски продукти, например сапуни и слънчеви лосиони, експозицията може да възникне и през кожата.

ЕС въведе мерки за намаляване на експозицията на хората на фталати, като забрани употребата на някои от тези вещества и ограничи употребата на други в играчки, козметични продукти и опаковки за храни. Въпреки това по-старите продукти и обзавеждане може да съдържат фталати, които вече са забранени, така че те все още присъстват в ежедневната среда.

Освен това неотдавнашен проект за инспекция на Европейската агенция по химикали (ECHA) показа, че продуктите, внасяни от държави извън ЕС, все още могат да съдържат фталати. През последните години Китай въведе ограничения за някои фталати в детските играчки и материалите, предназначени за контакт с храни, но в ограничени количества фталати все още се срещат в много продукти, внасяни в ЕС от Китай и с други, понякога непознат, произход.

Съгласуваните усилия намалиха наличието на устойчиви органични замърсители като диоксини, ПХБ и атразин, в околната среда на Европа от 1970 г., но тяхната устойчивост и фактът, че се натрупват в хранителната верига, особено в животинските мазнини, продължават да будят безпокойство. Друго опасение е, че някои вещества са заместени с други, еднакво токсични химически вещества.

Химикалите, които консумираме

Пестицидите са друга група химикали, които могат да навредят на здравето ни, най-вече в резултат на консумацията на зеленчуци и плодове, които са били в контакт с тях. Децата са особено уязвими, отчасти защото консумират пропорционално повече храна на килограм телесно тегло, отколкото възрастните. Храненето с органични продукти може да намали това бреме от пестициди, но не всеки може да си го позволи.

ЕС регулира пестицидите съгласно Регламента относно продуктите за растителна защита и определя безопасни граници за остатъци от пестициди в храните и фуражите. Последната информация от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) показва, че 95,5 % от пробите от храни, събрани в ЕС през 2018 г., са били в рамките на законово установените ограничения. Сред хранителните продукти, които най-често надвишават законово установените нива на остатъчни вещества, е десертното грозде и чушките камби. Въпреки това, въз основа на анализираните проби, съдържащи както обикновени, така и органични продукти вероятността европейските граждани да бъдат изложени на опасни нива на остатъчни вещества от пестициди се счита за ниска.

белите дробове, а експозицията по време на бременност може да повлияе на развитието на плода.

Хората са изложени на въздействието на живак главно чрез хранене с големи хищни риби като риба тон, акула, риба меч, щука, зандер, европейска речна змиорка и марлин. Това означава също, че експозицията може да бъде ограничена от избора на хранителен режим, което е важно особено за уязвимите групи, например бъдещи майки и малки деца.

За да се добие по-пълна представа за експозицията на хората на химикали, са необходими данни за това какво има в нашите тела. Това включва химикалите, които консумираме, както и химикалите, които преминават през други пътища на експозиция. Тези видове данни от човешкия биомониторинг могат да се използват за подобряване на оценките на риска от химикали чрез информация за действителната експозиция на човека чрез множество пътища на експозиция.

Към по-безопасна химична среда

ЕС има най-строгите и най-усъвършенствани правила в света по отношение на химикалите. Регламентът REACH е основният законодателен акт, който има за цел опазването на здравето на човека и околната среда, а ЕС въведе правила за класифицирането, етикетирането и опаковането на химикали.

ЕС разполага със законодателство за регулиране на химикалите в детергентите, биоцидите, продуктите за растителна защита и фармацевтичните продукти. Политиките ограничават използването на опасни химикали в продукти за лична хигиена, козметика, текстил, електронно оборудване и материали, предназначени за контакт с храни. Въведени са също гранични стойности за химикалите във въздуха, храните и питейната вода. Законодателството е насочено към емисиите от точкови източници от промишлени инсталации и от станции за пречистване на градските отпадъчни води.

Все пак има възможност за още подобрения, за да се създаде по-малко токсична околна среда, а Европейският зелен пакт има за цел да защити допълнително гражданите от опасни химикали чрез нова стратегия за химикалите и чрез приближаване на ЕС към амбицията за нулево замърсяване.