следващ
предишен
елементи

Article

Здравословен начин на живот в един химичен свят

Смяна на език
Article Публикуван 15-02-2021 Последна промяна 29-08-2023
Photo: © Kai Dahms, Unsplash
Замърсяването може да се категоризира според това къде го намираме — в почвата, водата или въздуха — или да се разглеждат различни видове замърсяване, например с химикали. Синтетичните химикали са навсякъде около нас. Някои от тях могат да бъдат много вредни за нашето здраве и околната среда. Как можем да ограничим отрицателните въздействия от химикалите, които са станали част от настоящия ни начин на живот?

Всеки ден сме заобиколени от стотици или хиляди синтетични химикали. Те са в нашата храна, дрехи, инструменти, мебели, играчки, козметични продукти и лекарства. Нашето общество не би било същото без тези вещества. Въпреки ползата от тях ние знаем, че много от тези вещества могат да имат отрицателно въздействие върху нашето здраве и околната среда.

Според някои оценки около 6 % от заболеваемостта в света — включително хронични заболявания, ракови заболявания, неврологични разстройства и разстройства на развитието — и 8 % от смъртните случаи могат да се дължат на химикали. Нещо повече, тези цифри може да нарастват, а в тях се вземат предвид само малък брой химикали, чието въздействие върху здравето е добре проучено.

Опасни коктейли и „трайни химикали“

Повече от 300 милиона тона химикали са употребени в ЕС през 2018 г., като повече от две трети от това количество са били химикали, класифицирани като опасни за здравето, според Евростат. Над 20 000 отделни химични вещества са регистрирани в ЕС съгласно Регламента за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали (REACH).

Тъй като тези цифри продължават да нарастват, все по-трудно е да се направи оценка на всички въздействия на химикалите върху нашето здраве и околната среда за всеки отделен случай. Повечето проучвания към момента изследват въздействието само на отделни химикали и техните безопасни прагове, но хората непрекъснато са изложени на различни смеси на химикали. Тази комбинирана експозиция може да доведе до последици за здравето, дори ако поотделно веществата не превишават безопасните нива.

Освен това устойчивите химикали могат да се натрупват в човешките тъкани, което причинява отрицателни последици за здравето след дългосрочна експозиция. Например пер- и полифлуороалкилираните вещества (ПФАВ) са група от почти 5000 широко използвани химични вещества, които могат с течение на времето да се натрупват в хората и в околната среда. Те са пример за устойчиви органични замърсители — т.нар. „трайни химикали“.

Хората са изложени на ПФАВ главно чрез питейна вода, храна и хранителни опаковки, прах, козметични продукти, текстилни изделия с покритие от ПФАВ и други потребителски продукти. Ефектите от експозицията на човека на ПФАВ включват рак на бъбреците, рак на тестисите, заболяване на щитовидната жлеза, чернодробно увреждане и редица ефекти върху вътреутробното развитие на плода.

Използването на продукти и готварски материали, които не съдържат ПФАВ, помага за намаляване на експозицията. Организациите на потребителите и националните институции, работещи в областта на околната среда, здравето или химикалите, често предоставят общи и конкретни насоки за намиране на алтернативи, които не съдържат ПФАВ.

Принцип на предпазливост

„Принципът на предпазливост“ може да бъде преведен в ежедневни думи като „по-добре в безопасност, отколкото да съжалявам“. Това означава, че когато научните доказателства за нещо са несигурни и са налице основателни причини за безпокойство относно вредата, лицата, отговорни за вземането на решения, би трябвало да грешат предпазливо и да избягват рисковете. При химикалите разработването на нови вещества изпреварва изследванията на отрицателното им въздействие. Затова е важно да се действа предпазливо.

Прочетете повече за принципа на предпазливост:

Съобщение на Комисията относно принципа на предпазливост.

„Закъснели уроци от ранни предупреждения II“ ЕАОС.

 

Нарушители на функциите на ендокринната система

Някои химикали пречат на функционирането на хормоналната система на организма. Излагането на тези т.нар. вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, може да причини голямо разнообразие от здравословни проблеми, вариращи от разстройства на развитието, затлъстяване и диабет до безплодие при мъжете и смъртност, свързана с понижени нива на тестостерон. Фетусите, малките деца и юношите са особено уязвими по отношение на нарушителите на функциите на ендокринната система.

Приблизително 800 вещества са известни или за тях се подозира, че нарушават функциите на ендокринната система, и много от тях присъстват в продукти от ежедневието, например метални консервни кутии за хранителни продукти, пластмаси, пестициди, храни и козметични продукти.

Веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, включват бисфенол А (BPA), диоксини, полихлорирани бифенили (ПХБ) и някои видове фталати. Фталатите се използват за омекотяване на пластмасата за употреба в широк кръг потребителски стоки, например винилови подови настилки, лепила, детергенти, освежители за въздух, смазочни масла, опаковки за храни, облекло, продукти за лична хигиена и играчки.

Консумацията на храна и напитки от опаковки, които съдържат фталати, е един от начините за експозиция. Друг начин е вдишването на прах от помещения, замърсени с фталати, които се отделят от пластмасови продукти или от мебели, изработени от поливинилхлорид (PVC). (Това е една от причините редовното проветряване на стаите да е важно за нас.) Децата, играещи с играчки, съдържащи тези вещества, също са изложени на риск и тъй като фталати могат да бъдат открити и в потребителски продукти, например сапуни и слънчеви лосиони, експозицията може да възникне и през кожата.

ЕС въведе мерки за намаляване на експозицията на хората на фталати, като забрани употребата на някои от тези вещества и ограничи употребата на други в играчки, козметични продукти и опаковки за храни. Въпреки това по-старите продукти и обзавеждане може да съдържат фталати, които вече са забранени, така че те все още присъстват в ежедневната среда.

 

Нежелателни замени

Химикалите, за които е установено, че са опасни, понякога са заменяни с други вещества със сходна структура, за които едва по-късно е доказано, че са също толкова токсични. Тези случаи се наричат „нежелателна замяна“, например в случая на заместване на бисфенол-А, химикал, използван преди това в много пластмасови изделия и в хартия за термичен печат, с бисфенол-S и бисфенол-F.

Освен това неотдавнашен проект за инспекция на Европейската агенция по химикали (ECHA) показа, че продуктите, внасяни от държави извън ЕС, все още могат да съдържат фталати. През последните години Китай въведе ограничения за някои фталати в детските играчки и материалите, предназначени за контакт с храни, но в ограничени количества фталати все още се срещат в много продукти, внасяни в ЕС от Китай и с други, понякога непознат, произход.

Съгласуваните усилия намалиха наличието на устойчиви органични замърсители като диоксини, ПХБ и атразин, в околната среда на Европа от 1970 г., но тяхната устойчивост и фактът, че се натрупват в хранителната верига, особено в животинските мазнини, продължават да будят безпокойство. Друго опасение е, че някои вещества са заместени с други, еднакво токсични химически вещества.

Химикалите, които консумираме

Пестицидите са друга група химикали, които могат да навредят на здравето ни, най-вече в резултат на консумацията на зеленчуци и плодове, които са били в контакт с тях. Децата са особено уязвими, отчасти защото консумират пропорционално повече храна на килограм телесно тегло, отколкото възрастните. Храненето с органични продукти може да намали това бреме от пестициди, но не всеки може да си го позволи.

ЕС регулира пестицидите съгласно Регламента относно продуктите за растителна защита и определя безопасни граници за остатъци от пестициди в храните и фуражите. Последната информация от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) показва, че 95,5 % от пробите от храни, събрани в ЕС през 2018 г., са били в рамките на законово установените ограничения. Сред хранителните продукти, които най-често надвишават законово установените нива на остатъчни вещества, е десертното грозде и чушките камби. Въпреки това, въз основа на анализираните проби, съдържащи както обикновени, така и органични продукти вероятността европейските граждани да бъдат изложени на опасни нива на остатъчни вещества от пестициди се счита за ниска.

Не всички химични вещества, вредни за нашето здраве, са нови. Например живакът присъства естествено в околната среда и се изпуска във въздуха и водата от човешка дейност в продължение на векове. Днес обаче знаем, че поглъщането на живак може да засегне нервната система, бъбреците и 

белите дробове, а експозицията по време на бременност може да повлияе на развитието на плода.

Хората са изложени на въздействието на живак главно чрез хранене с големи хищни риби като риба тон, акула, риба меч, щука, зандер, европейска речна змиорка и марлин. Това означава също, че експозицията може да бъде ограничена от избора на хранителен режим, което е важно особено за уязвимите групи, например бъдещи майки и малки деца.

За да се добие по-пълна представа за експозицията на хората на химикали, са необходими данни за това какво има в нашите тела. Това включва химикалите, които консумираме, както и химикалите, които преминават през други пътища на експозиция. Тези видове данни от човешкия биомониторинг могат да се използват за подобряване на оценките на риска от химикали чрез информация за действителната експозиция на човека чрез множество пътища на експозиция.

Човешки биомониторинг — измерване на експозицията на химикали

Човешкият биомониторинг измерва експозицията на хората на химикали, като анализира самите вещества, техните метаболити или маркери за последващи ефекти върху здравето в урината, кръвта, косата или тъканите. Информацията за експозицията на хората може да бъде свързана с данни за източниците и епидемиологичните проучвания, за да се предостави информация за изследванията на връзките експозиция — реакция при хора.

Европейската инициатива за човешки биомониторинг, HBM4EU, стартира през 2017 г. и съфинансирана по линия на Програма „Хоризонт 2020“, е съвместно усилие на 30 държави, ЕАОС и Европейската комисия.

Основната цел на инициативата е да координира и да засилва човешкия биомониторинг в Европа. В подкрепа на разработването на политики HBM4EU ще предостави по-точни доказателства за действителната експозиция на гражданите на химикали и за възможните последици за здравето. Проектът създаде също целеви групи, за да бъдат разбрани перспективите на гражданите на ЕС относно експозицията на химикали и човешкия биомониторинг.

В рамките на HBM4EU се полагат усилия за генериране на солидни и съгласувани набори от данни относно експозицията на европейското население на химикали, пораждащи безпокойство. Това включва събиране на данни за експозицията на 16 групи вещества, смеси от химикали и нововъзникващи химикали, както и проучване на пътищата на експозиция и свързване на експозицията с последиците за здравето.

Посетете: www.hbm4eu.eu

Към по-безопасна химична среда

ЕС има най-строгите и най-усъвършенствани правила в света по отношение на химикалите. Регламентът REACH е основният законодателен акт, който има за цел опазването на здравето на човека и околната среда, а ЕС въведе правила за класифицирането, етикетирането и опаковането на химикали.

Химични ефекти върху природата

Освободените в природата синтетични химикали могат да засегнат растенията и животните. Например неоникотиноидите са вид инсектицид, използван в селското стопанство за борба с вредителите, които представляват риск за пчелите, тъй като пчелите са важни опрашители, подпомагащи производството на храни. Пестицидите могат също да засегнат популациите на риби и птици и цели хранителни вериги. През 2013 г. Европейската комисия ограничи строго употребата на продукти за растителна защита и третирани семена, съдържащи някои неоникотиноиди, за защита на медоносните пчели.

ЕС разполага със законодателство за регулиране на химикалите в детергентите, биоцидите, продуктите за растителна защита и фармацевтичните продукти. Политиките ограничават използването на опасни химикали в продукти за лична хигиена, козметика, текстил, електронно оборудване и материали, предназначени за контакт с храни. Въведени са също гранични стойности за химикалите във въздуха, храните и питейната вода. Законодателството е насочено към емисиите от точкови източници от промишлени инсталации и от станции за пречистване на градските отпадъчни води.

Все пак има възможност за още подобрения, за да се създаде по-малко токсична околна среда, а Европейският зелен пакт има за цел да защити допълнително гражданите от опасни химикали чрез нова стратегия за химикалите и чрез приближаване на ЕС към амбицията за нулево замърсяване.

 

Научете повече на

Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage

Тагове

категории:
категории: signals, signals2020
Действия към документ