Предизвикателството за намаляване на промишленото замърсяване

Замърсяването може да се категоризира според това къде го намираме — във въздуха, водата или почвата — или могат да се разглеждат различните видове замърсяване, например химикали, шум или светлина. Друг начин за разглеждане на замърсяването е да се стигне до неговите източници. Някои източници на замърсяване са разпръснати, например автомобили, селско стопанство и сгради, но други могат да бъдат оценени подобре като отделни емисионни точки. Много от тези точкови източници са големи инсталации, например фабрики и електроцентрали.

Промишлеността е ключов компонент на европейската икономика. Според Евростат през 2018 г. тя е представлявала 17,6 % от брутния вътрешен продукт (БВП) и е осигурила пряка заетост на 36 милиона души. В същото време на промишлеността се падат и повече от половината от общите емисии на някои ключови замърсители на въздуха и парникови газове както и други важни въздействия върху околната среда, включително и освобождаването на замърсители във водите и почвите, генерирането на отпадъци и потреблението на енергия.

Замърсяването на въздуха често е свързано с изгарянето на изкопаеми горива. Това очевидно се отнася за електроцентралите, но и за много други промишлени дейности, които могат да имат собствено производство на електроенергия или топлинна енергия на място, например производство на чугун и стомана или производство на цимент. Някои дейности генерират прах, който допринася за концентрациите на прахови частици във въздуха, докато използването на разтворители, например при обработката на метали или химическото производство, може да доведе до емисии на замърсяващи органични съединения.

Тенденции при емисиите във въздуха от промишлеността

Емисиите във въздуха от промишлеността в Европа са намалели през последните години. Между 2007 и 2017 г. общите емисии на серни оксиди (SO_x) са намалели с 54 %, азотните оксиди (NO_x) — с повече от една трета, а парниковите газове от промишлеността, включително електроцентралите — с 12 %.

Тези подобрения на екологичните характеристики на европейската промишленост се дължат на редица фактори, включително по-строгото регулиране на околната среда, подобряване на енергийната ефективност, преминаване към по-малко замърсяващи видове производствени процеси и доброволни схеми за намаляване на въздействието върху околната среда.

Нормативна уредба за околната среда отдавна ограничава неблагоприятното въздействие на промишлените дейности върху здравето на човека и околната среда. Сред основните мерки на ЕС, насочени към емисиите от промишлеността, са Директивата относно емисиите от промишлеността, която обхваща около 52 000 от най-големите промишлени инсталации, и Директивата за средните горивни инсталации.

Междувременно схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) ограничава емисиите на парникови газове от повече от 12 000 електроцентрали и производствени инсталации в 31 страни. СТЕ на ЕС обхваща около 45 % от емисиите на парникови газове на ЕС.

Въпреки тези подобрения промишлеността все още носи отговорност за значителна тежест върху околната среда по отношение на замърсяването и генерирането на отпадъци.

Публична отчетност — ЕРИПЗ и прозрачност на данните за емисиите от промишлеността

Европейският регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ) е създаден през 2006 г. с цел подобряване на обществения достъп до информация за околната среда.

По същество ЕРИПЗ дава възможност на гражданите и заинтересованите страни да научат за замърсяването във всички краища на Европа, кои са най-големите замърсители и дали тенденциите в емисиите на замърсители се подобряват.

ЕРИПЗ обхваща повече от 34 000 съоръжения в 33 европейски държави. За всяко съоръжение и година данните от ЕРИПЗ показват информация относно количеството на замърсителите, изпускани във въздуха, водите и почвата, както и пренасяне извън обекта на отпадъци и замърсители в отпадъчните води. Данните от ЕРИПЗ се предоставят свободно на специален интерактивен уебсайт. Уебсайтът архивира исторически данни за изпусканията и преноса на 91 замърсители в рамките на 65 икономически дейности.

Освен това ЕРИПЗ вече е интегриран с пошироко докладване съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността, включително с допълнителна информация за големите горивни инсталации. Заедно с Европейската комисия понастоящем ЕАОС работи по нов уебсайт за подобряване на достъпа до тези данни и информация.

Отчитане на разходите, свързани със замърсяването на въздуха от промишлеността

За да се отчетат външните разходи, свързани със замърсяването на въздуха, неблагоприятните въздействия на даден замърсител върху здравето на човека и околната среда се изразява в общ показател, парична стойност, който е разработен чрез сътрудничество между различни научни и икономически дисциплини.

Приблизителните оценки на разходите за щети са само това — приблизителни оценки. Въпреки това, когато се разглеждат заедно с други източници на информация, те могат да подкрепят решенията, като привлекат вниманието към косвените компромиси при вземането на решения, например анализи на разходите и ползите, използвани при изготвянето на оценките на въздействието и последващото законодателство.

През 2014 г. ЕАОС е изчислила, че съвкупните разходи за щетите през 5-годишния период 2008—2012 г., причинени от емисии от промишлени съоръжения, регистрирани в ЕРИПЗ, възлизат на най-малко 329 млрд. евро (по стойност от 2005 г.) и се увеличават. Това, което може би е още по-впечатляващо в този анализ, е, че около половината от разходите за щети са възникнали в резултат на емисии само от 147 или 1 % от 14 000-те съоръжения в набора от данни.

По-голямата част от количествено определените разходи за щети са причинени от емисиите на основните замърсители на въздуха и въглеродния диоксид. Въпреки че оценките на разходите за щети, свързани с емисиите на тежки метали и органични замърсители, са значително по-ниски, те все пак причиняват щети върху здравето и околната среда в размер на стотици милиони евро и могат да причинят значителни неблагоприятни последици на местно равнище. Понастоящем ЕАОС работи по ново проучване, което ще актуализира тези данни.

Намаляване на промишленото замърсяване — оценка, законодателство и прилагане

ЕАОС редовно оценява тенденциите в промишленото замърсяване в Европа въз основа на ЕРИПЗ и други данни. Тези оценки показват, че промишленото замърсяване е намаляло през последното десетилетие по отношение на емисиите както във въздуха, така и във водата. Очаква се съществуващите и бъдещите инструменти на политиката на ЕС допълнително да намалят емисиите от промишлеността, но замърсяването вероятно ще продължи да оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на човека и околната среда и в бъдеще.

Силна, развиваща се нисковъглеродна промишленост, основана на кръгови материални потоци, е част от стратегията на ЕС за промишлената политика. Целта е да се създаде разрастващ се промишлен сектор, който извлича все по-малко природни ресурси, намалява емисиите на замърсители във въздуха, водата и земята и генерира намаляващи количества отпадъци.

Междувременно в други законодателни актове на ЕС се определят по-конкретни цели за намаляване на емисиите във въздуха, например Директивата относно националните тавани за емисии и Директивата относно емисиите от промишлеността, които имат амбициозната цел да постигнат предотвратяване и намаляване на емисиите, по-специално чрез непрекъснато използване на т.нар. най-добрите налични техники (НДНТ). Според неотдавнашен анализ на ЕАОС използването на най-добрите налични техники и изпълнението на по-амбициозните цели на Директивата относно емисиите от промишлеността би довело до значително намаляване на емисиите: 91 % за серен диоксид, 82 % за прахови частици и 79 % за азотни оксиди.

Пълното прилагане на тези директиви би помогнало на ЕС да постигне целите в областта на околната среда, например тези за качеството на въздуха и водата. Въпреки това директивите, свързани с емисиите, често действат независимо и има ясни възможности за по-нататъшно интегриране на екологичните цели в промишлената политика на ЕС. Преминаването към нулево замърсяване ще изисква още по-строго законодателство, изпълнение и мониторинг, за да се гарантира, че бъдещите промишлени сектори  са както чисти, така и устойчиви.