ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН      

.

Копенхаген/Брюксел, 23 май2002г.    

Частичен напредък в опитите да се намали натискът върху околната среда в Европа

.

Усилията да бъде намален натискът върхуoколната среда вЕвропа отбелязват неравномерен напредък, докато същевременно натискът върху някои природни ресурси и особено върху рибните запаси и почвата продължава да расте -- това е посочено в последната годишна оценка наЕвропейската агенция по околна среда.

.

Бюлетинът Екологични сигнали2002, който бе разпространен днес по време на серия от мероприятия в Брюксел,посочва общите положителни тенденции в целияЕвропейски Съюз по отношение емисиите на парникови газове, влияещи върху изменението на климата и генерирането на отпадъци, както и относно установеното намаление в замърсяването на водите и въздуха. 

.

Емисиите на парникови газове са с 3.5% по-ниски от нивото им през1990г., въпреки че е регистрирано леко покачване през 2000г.; емисиите на някои от замърсителите на въздуха са намалени значително; общото количество на отпадъците, макар и все още да се увеличава, нараства по-бавно в сравнение с ръста на икономиката; а изграждането на множество нови пречиствателни станции на отпадъчни води значително редуцира изпускането на замърсители в реките и други водоизточници.

.

Тези общи намаления, обаче, в много от случаите се дължат на значителни редукции само в отделни страни или в отделни икономически сектори, предупреждава докладът. Много от страните и някои от секторите не са допринесли за положителните тенденции, което е причина напредъкът да се отчита като частичен .

.

Разминаването във времето между тези неуспехи и успехите може да се тълкува като наличие на подобрения в качеството на околната среда, съчетано с високи фонови концентрации на замърсители от стари емисии и други източници, което означава, че влиянието на тези видове натиск продължава да бъде основание за загриженост.

.

В следствие на горното, все още на подкисляване са изложени големи територии естествени местообитания и селскостопански земи. Малко са признаците за това, че еутрофикацията в крайбрежните води започва да представлява по-малък проблем.Освен това голяма част от градското население на Европапродължава да бъде изложена на опасно високи концентрации тропосферен озон и фини прахови частици. 

.

Продължава да се увеличава натискът върху някои природни ресурси. Това с особена сила се отнася до рибното стопанство. Независимо от общото намаляване на потенциала на риболовния флот, продължаващият свръх-улов на риба поставя много от важните за търговията европейски рибни запаси под заплаха от изчезване.

.

Почвените ресурси също продължават да бъдат обект на значителен натиск, главно поради разрастващата се урбанизация и увеличаващата се транспортна инфраструктура.

.

През последните 20 години застроените територии в по-големите Западно- и Източноевропейски страни са се увеличили с около 20%- значително по-бързо от нарастването на населението на ЕС(6%). Това е предизвикало загуби или увреждане на природни територии и значителна фрагментация на животинските и растителни хабитати в по-голямата част от Европа.

.

Изпълнителният директор на ЕАОС,г-н Доминго Хименес-Белтран, казва следното:

.

"Все още ни предстои дълъг път, преди да можем да гарантираме, че в процеса на вземане на решения на екологичните проблеми се отдава достатъчно внимание, успоредно с това, отдавано на икономическите и социални съображения.”

.

"Предоставянето на екологична информация, подобна на този годишен преглед на състоянието на околната среда, следователно се явява от съществена важност, ако трябва да преразгледаме, преориентираме и подобрим политиките и другите инициативи така, че да гарантираме техния принос към съкровената цел - една по-устойчива в своето развитие Европа.”

.

Той продължава така:

.

"Годишните екологични прегледи в общия случай не разкриват драматичните промени в състоянието на околната среда: те са ценни, защото посочват актуалните тенденции и предвиждания за промяна и представляват ранни предупреждения за възникването на потенциални проблеми.”

"Тазгодишният доклад показва една смесена картина по отношение на засегнатите въпроси, без съществени промени в състоянието на околната средаот времето на публикуване на първия доклад Екологични сигнали преди две години.”

"Все пак, до известна степен на политическо ниво в ЕС вече се залагат условията за бъдеща промяна. Причината за това е приемането на Стратегията за устойчиво развитие на ЕС, финализирането на Шестата програма за действие в областта на околната среда,  както и продължаващите опити да бъдат интегрирани съобръженията за околната средав секторните политики, макар постигнатите до сега резултати понякога да не са достатъчно задоволителни.”

Г-н Хименес-Белтран изведе три основни заключения от докладаЕкологични сигнали2002:

•   Процесът на "дематерилизация” (подобряване качеството на живота едновременно с намаляване консумацията на енергия и материали), който бе прогнозиран поради прехода към икономика, ориентирана предимно към услугите, все още не е използван достатъчно.

• Някои от видовете натиск върху околната среда продължават да бъдат тясно свързани с икономическото развитие. Пример за това са емисиите на парникови газове от транспорта и туризма; деградацията на земята и почвите; консумацията на енергия и ресурси от страна на домакинствата; както и намаляването на рибните запаси вследствие риболова. Други видове натиск, като минното дело и промишлените отпадъци, нарастват по-бавно от икономиката като цяло, но все още обемът им се увеличава в абсолютно измерение.

• Средното използване на енергия в ЕС е станало по-ефективно, но консумацията на енергия все още не намалява в абсолютни измерения. Също така, макар и да е видно, че в някои страни е възможно да бъдат достигнати цели като увеличаване дела на възобновяемата енергия в общата енергийна консумация, при други страни се забелязва влошаване на енергийната ефективност. Разрастването на  възобновяема енергия се подкопава от общото увеличение на енергийното потребление и особено на електрическа енергия.

• Приносът на домакинствата в оказвания натиск върху околната среда често се подценява. Тъй като нивата на потребление продължават да нарастват заедно с разполагаемия доход, все повече се налага нуждата да се подпомогнат потребителите да направят своя избор въз основа на предоставената им информация. Увеличават се използването на еко-етикети и разпространяването на информация чрез кампании за стимулиране пестенето на енергия, но ефектът от тях остава маргинален

.

Цялостният текст на Екологични сигнали2002, както и резюмето му, са достъпни чрез Интернет страницата на ЕАОС на адрес
http://reports.eea.europa.eu/environmental_assessment_report_2002_9/.

.

Редакционни бележки

• Подкисляването представлява отлагане на подкисляващи вещества, които може да увредят различни компоненти на околната среда като системи за прясна вода, гори, почви и естествени екосистеми. Подкисляващите вещества произхождат основно от емисиите на три газообразни замърсителя, произвеждани от човека: серен двуокис, азотни оксиди, и амоняк.

• Еутрофикацията представлява прекомерно обогатяване на водите с хранителни вещества, предизвикващо неблагоприятни биологични въздействия, които водят до изчерпване съдържанието на кислород във водата и съответно пречат на способността й да поддържа живота на животните и растенията.

• ЕС е поставил свои индикативни цели относно увеличаване дела на възобновяемите източници на енергия в общото енергийно потребление до 12% и на дела им в потреблението на електричество до 22.1%.  И двете цели  трябва да бъдат постигнати до 2010 г.

. 

Относно ЕАОС

Европейската агенция по околна среда е основният източник на информация, използван от Европейския съюз и неговите страни-членки при разработване на политика за околната среда. Агенцията има за цел да подкрепя устойчивото развитие и да подпомага постигането на значимо и измеримо подобрение в   околната среда на Европачрез предоставяне на навременна, целева, адекватна и надеждна информация на субектите, формиращи политиката за околна среда, както и на широката общественост. Основана от ЕС през1990 г. и със седалище в Копенхаген от 1994г., ЕАОС представлява ядрото на Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (EIONET)-- мрежа от около 600 организации в цяла Европа, чрез която се набират и разпространяват данни и информация, свързани с околната среда. 

В Агенцията, която е отворена за всички държави, споделящи нейните цели, понастоящем членуват 29 страни. Това са 15-те страни-членки на ЕС; Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, които са членки на Европейската иикономическа зона; както и 11 от 13-те страни от Централна и Източна Европаи Средиземноморския регион, които са в процес на присъединяване към ЕС-- България, Кипър, Република Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Румъния, Словения и Република Словакия. Членството в ЕАОС на тези страни я превръща в първия орган на ЕС, който е приел страните-кандидатки. Очаква се и останалите две страни-кандидатки  - Полша и Турция -- да ратифицират споразуменията за членство в Агенцията в следващите няколко месеца. Тогава страните-членки на Агенцията ще наброяват 31. В момента се водят и преговори за членство с Швейцария.