All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Article
Водата — от реките и езерата до влажните зони и моретата, е дом за много животни и растения, а безброй други живи същества зависят от нея. За хората водните тела са източник на здраве, храна, доходи и енергия, както и основни транспортни артерии и места за отдих.
От векове хората променят водните тела в Европа, за да произвеждат хранителни продукти и енергия, както и да се предпазват от наводнения. Тези дейности са от основно значение за икономическото и социалното развитие на Европа, но наред с това те увреждат качеството на водите и естествените местообитания на рибата и останалите форми на живот, особено в реките. В много случаи водата изпълнява незавидната задача да пренася замърсителите, които изпускаме във въздуха, почвата и водата, а в някои случаи тя е също крайната дестинация на произвежданите от нас отпадъци и химикали.
Казано накратко, ние се възползваме успешно от всички блага, които ни предлага водата, но за сметка на природната среда и икономиката. Много водни екосистеми и биологични видове са застрашени: много рибни популации
намаляват, твърде много или твърде малко седименти17 достигат до морето, увеличава се
бреговата ерозия и т.н. В крайна сметка всички тези промени ще имат отражение и върху привидно безплатните услуги, предоставяни понастоящем от водните тела на хората.
Замърсяването, прекомерното водочерпене и физическите изменения като язовирите и изправянето на речни корита продължават да увреждат сладководните водни тела в цяла Европа. Тези видове натиск често оказват комбинирано въздействие върху водните екосистеми, допринасят за загубата на биологично разнообразие и застрашават ползите, които хората получават от водата.
Съгласно публикувания неотдавна доклад на ЕАОС под заглавие Водите в Европа: оценка на състоянието и видовете натиск, 2018 г18 едва 39 % от повърхностните води са в добро или отлично екологично състояние. Като цяло реките и преходните води между сладководната и морската среда (напр. зоните на речните делти) са в по-лошо състояние от езерата и крайбрежните води. Екологичното състояние на естествените водни тела като цяло е по-добро от състоянието на силно променени и изкуствени водни тела, например язовири, канали и пристанища.
Положителната страна е, че подземните води в Европа, които в много страни осигуряват между 80 и 100 % от питейната вода, са като цяло чисти, като 74 % от подземните води са в добро химическо състояние.
Основните проблеми, засягащи повърхностните водни тела, включват прекомерно замърсяване с нутриенти от земеделието, замърсяване с химични вещества, отлагани от въздуха, и изградени инфраструктурни елементи, които нарушават или унищожават местообитанията, особено за рибата.
Интензивното земеделие зависи от употребата на изкуствени торове за увеличаване на добивите от културите. Тези торове в много случаи внасят азот и други химически съединения в почвата. Азотът е химичен елемент, който присъства в големи количества в природата и е от съществено значение за растежа на растенията. Същевременно част от азота, предназначен за земеделските култури, не се усвоява от растенията. Това може да се дължи на различни причини, например количеството на използваните торове може да надвишава това, което растенията могат да усвоят, или торовете да са разпръснати извън вегетативния период на растенията. Този излишък от азотни съединения достига до водните тела.
Подобно на въздействието върху земеделските култури излишният азот във водата стимулира растежа на някои видове водни растения и водорасли; този процес е известен като еутрофикация. Този прекомерен растеж води до намаляване на кислорода във водата във вреда на други видове, които живеят в същото водно тяло. Селското стопанство не е единственият източник на азот във водата. Промишлените съоръжения и превозните средства, които използват дизелово гориво, също могат да отделят значителни количества азотни съединения в атмосферата, които по-късно се отлагат върху земната и водната повърхности.
Според заключенията от извършен неотдавна анализ на ЕАОС на данните в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители ( E-PRTR19) емисиите на тежки метали от промишлеността във водната среда намаляват бързо. Съгласно резултатите от анализа екологичните въздействия, причинени от емисии от промишлеността20 на осем най-значими тежки метали (v) във водната среда, са намалели с 34 % между 2010 и 2016 г. На миннодобивните дейности се падат 19 % от тези емисии, а на интензивното отглеждане на аквакултури — 14 %. При интензивното отглеждане на аквакултури в морската вода изтичат мед и цинк, които се съдържат в клетките за отглеждане на риба, в чиято конструкция тези метали за използвани, за да ги предпазят от корозия и обрастване с морски организми. Вредните въздействия от тежките метали включват например проблеми, засягащи ученето, поведението и плодовитостта при животните и хората.
Нараства значението и на други източници на замърсяване. Например през последните години все по-често се установява замърсяване на водите с фармацевтични продукти като антибиотици и антидепресанти, което оказва въздействие върху хормоналния баланс и поведението на водните организми.
Тежкото състояние на водните тела не се е подобрило през последното десетилетие въпреки усилията на държавите — членки на ЕС, които включват мерки за справяне с източниците на замърсяване, възстановяване на естествените местообитания и изграждане на канали за преминаване на рибата около язовирните стени. Като се има предвид, че на европейските реки са построени внушителен брой язовирни стени и ядолири, мащабът на предприетите мерки може да е твърде малък, за да доведе до значително подобрение. Възможно е също резултатите да се проявяват със закъснение и някои от тези мерки да доведат до осезаеми подобрения в по-дългосрочен план.
Един положителен признак, който вече можем да наблюдаваме, е очевидният напредък във връзка с пречистването на градските отпадъчни води и намаляването на непречистените канализационни води, изпускани в околната среда. Концентрациите на замърсители, свързани със заустването на отпадъчни води в европейските реки и езера, например амоняк и фосфати, са намалели значително през последните 25 години. Показателят на ЕАОП за пречистването на градските отпадъчни води21 също отразява трайно подобрявяне както на обхванатите от пречистване води, така и на качеството на пречистването в цяла Европа.
Наред с дюните и пасищата влажните зони са едни от най-застрашените екосистеми22 в Европа. Влажните зони, включително блата, тресавища и мочурища, имат важна роля като пресечна точка на водните и сухоземните местообитания. Голямо разнообразие от биологични видове живеят във влажните зони и зависят от тях.
Освен това те пречистват водата, предлагат защита срещу наводнения23 и засушавания, обезпечават производството на важни основни храни като ориза и предпазва крайбрежните зони от ерозия.
През периода между 1900 г. и средата на осемдесетте години Европа е изгубила две трети от своите влажни зони, предимно в резултат на дейности по отводняване. Днес влажните зони обхващат едва около 2 % от територията на ЕС24 и около 5 % от общата площ, включена в мрежата „Натура 2000“. Макар че повечето видове местообитания във влажни зони са защитени в ЕС, оценките на природозащитния статус показват, че 85 % от тези зони имат неблагоприятен статус, 34 % имат слаб статус, а 51 % — лош природозащитен статус.
Европейските морета приютяват голямо разнообразие от морски организми и екосистеми. Освен това те са важен източник на храна, суровини и енергия.
В доклада на ЕАОС Състояние на европейските морета25 се съдържа констатацията, че биологичното разнообразие в европейските морета се влошава. От морските видове и местообитания, оценени между 2007 и 2012 г., едва 9 % от местообитанията и 7 % от видовете имат „благоприятен природозащитен статус“. Освен това състоянието на морското биологично разнообразие все още не е проучено в достатъчна степен, тъй кат оценките на около четири от всеки пет вида и местообитания съгласно Рамковата директива за морска стратегия са категоризирани като „неизвестно състояние“.
Прекомерният риболов, химическото замърсяване и изменението на климата са сред основните причини за лошото състояние на екосистемите в европейските морета. Съчетаното въздействие на тези три вида натиск е причината за големи промени в четирите регионални морета в Европа: Балтийско море, Североизточния Атлантически океан, Средиземно море и Черно море. На много места бистрата вода с разнообразна рибна и друга фауна е заменена от размътени от цъфтежа на водорасли и фитопланктон води, обитавани от дребни видове риба, които се хранят с планктон. Тази загуба на биологично разнообразие засяга цялата морска екосистема и ползите, които тя предоставя.
Инвазивните чужди видове, които навлизат в европейските морета в резултат на изменението на климата и разширяването на морските транспортни маршрути, са друга сериозна заплаха за морското биологично разнообразие. В отсъствието на хищниците, които естествено контролират популациите на чуждите видове, тези популации нарастват бързо за сметка на местните видове и могат да причинят необратими вреди. Както в случая с ктенофората, пренесена в Черно море с баластните води на корабите, инвазивните чужди видове могат да предизвикат дори изчезването на някои рибни популации и на икономическите дейности, зависещи от тези запаси. Въпреки тези значителни предизвикателства морските екосистеми до момента показват голяма устойчивост. Само за няколко европейски морски вида е установено, че са изчезнали, а например прекомерният улов на оценени запаси в североизточната част на Атлантическия океан е намалял значително от 94 % през 2007 г. на 41 % през 2014 г. В някои области отделни видове, например червеният тон, показват признаци на възстановяване, а някои екосистеми започват да се възстановяват от въздействията на еутрофикацията.
Наред с това през последните години нараства делът от европейските морета, определен за морски защитени зони. До края на 2016 г. държавите — членки на ЕС, са определили 10,8 % от морските си площи за част от мрежа от морски защитени зони, коет потвърждава, че ЕС вече е постигнал целта от 10 % обхват на защитените зони до 2020 г. (цел 11 от Аичи26), договорена в обхвата на Конвенцията за биологичното разнообразие през 2010 г.
Въпреки тези подобрения, в доклада на ЕАОС за състоянието на европейските морета се съдържа заключението, че европейските морски екосистеми са запазили известна устойчивост и все още е възможно да бъдат върнати към устойчиво добро състояние с подходящи мерки. Това обаче ще отнеме десетилетия и е възможно единствено ако натискът, който понастоящем застрашава морските животни и растения, намалее значително.
Основната цел на политиката на Европейския съюз (ЕС) в областта на водите е да се обезпечи достатъчно количество вода с добро качество за задоволяване на нуждите на хората и околната среда. В този контекст в основния законодателен акт на ЕС в тази област — Рамковата директива за водите, се изисква до 2015 г. всички държави — членки на ЕС, да постигнат добро състояние на всички повърхностни и подземни водни тела, освен ако са налице основания за изключения, например природни условия и непропорционални разходи. В зависимост от основанието е възможно удължаване на сроковете или разрешаване на държавите членки да постигнат по-малко строги цели.
Постигането на „добро състояние“ изисква спазване на всичките три стандарта за екология, химия и количество на водите. Като цяло това означава, че водата показва само лека промяна от очакваното състояние на непроменено водно тяло. Досега държавите членки не са постигнали тази цел по отношение на повечето повърхностни и подземни води.
Чрез своите директиви за птиците и местообитанията27 (често наричани „директивите за опазване на природата“) ЕС въвежда защита за най-застрашените биологични видове и местообитания, както и за всички диви птици. В този контекст са въведени редица мерки, включително мрежата от защитени зони „Натура 2000“, за да се предотврати или сведе до минимум въздействието върху видовете и местообитанията, обхванати от тези директиви на ЕС. Въпреки че обхваща значителна част от европейските морета, морската мрежа „Натура 2000“ все още не е изцяло завършена, а за много обекти все още не са приети подходящи мерки за опазване.
За да се постигне по-голяма съгласуваност между политиките, свързани с морската среда, както и да се осигури по-ефективна защита за тази среда, през 2008 г. държавите — членки на ЕС постигнаха договореност относно Рамковата директива на ЕС за морска стратегия28. В директивата са заложени три основни цели: европейските морета трябва да бъдат 1) здрави, 2) чисти и 3) продуктивни. Съгласно оценката на ЕАОС европейските морета не са здрави и чисти и не е ясно колко дълго могат да останат продуктивни.
С оглед на тази ситуация Планът за действие на Европейската комисия за природата, хората и икономиката29, публикуван през април 2017 г., има за цел значително да подобри прилагането на директивите за опазване на природата и действията в рамките на плана се очаква да допринесат пряко за инициативите за опазване на морската среда.
(v) В рамките на анализа на ЕАОС са изследвани емисиите на арсен, кадмий, хром, мед, олово, живак, никел и цинк.
For references, please go to https://eea.europa.eu./bg/signals/signali-2018-g/statii/zhivotat-vav-vodata-e-izpraven or scan the QR code.
PDF generated on 23-12-2024 12:29
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14
Действия към документ
Сподели с другите