Как европейските градове се адаптират към изменението на климата и постигат устойчиво бъдеще?

Какво правят Европейският съюз и ЕАОС за адаптирането към изменението на климата, и по-специално за устойчивостта на градовете?

В новата стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата, приета наскоро от Европейската комисия, се предлагат действия за повишаване на знанията за адаптацията, което да направи възможно събирането на повече и по-качествени данни за свързаните с климата рискове и загуби. Това е пряко свързано с ClimateADAPT — европейската платформа за знания в областта на адаптацията, администрирана и разработена от ЕАОС.

ClimateADAPT обхваща различни най-добри практики от градовете, които са насочени към прилагането на мерки за адаптация. Това, което е ново, е, че в стратегията на ЕС изцяло се признава, че за адаптацията са необходими планове и действия на всички нива на управление. В стратегията се подчертава, че от приоритетно значение е да се признават местните действия за адаптиране, използването на природосъобразни решения за адаптиране и включването на опасенията, свързани с адаптацията, в макрофискалната политика. Начинът, по който функционират градовете, е изцяло признат в нашия доклад „Устойчивост на градовете в Европа — кой е движещият фактор за промените в околната среда в градовете“, който ще бъде публикуван през следващите седмици. Заедно с доклада ще публикуваме кратък обзор, в който се съдържа първи общ преглед на основните въздействия на пандемията от COVID-19 върху усилията на градовете за постигане на устойчивост.

Какви са основните изводи в този нов доклад?

ЕАОС отдавна работи по теми, засягащи градовете. Подходът в този доклад е тематичен, като темите обхващат развитието на модели като урбанизация и замърсяване или качество на въздуха в градовете, шумово замърсяване и приспособяване към изменението на климата в градовете. Новият доклад е първа част от поредица от оценки, в които се разглежда по интегриран начин приносът на градовете за постигането на целите, свързани с околната среда. В този конкретен доклад се обръща пряко внимание на градовете — чрез проучване и анкети — за да се установи кой е факторът, който движи промените в околната среда в градовете, като компонент от прехода на градовете към по-устойчиво общество. Това е проучвателна работа, която представлява модел за това как градовете оценяват основните движещи фактори и пречките пред прехода към градска устойчивост.

Въз основа на анализа на всички благоприятстващи фактори, установени в това проучване, бяха откроени няколко от тях. Установихме, че не съществува универсален подход. В седем основни области бяха установени както стимули, така и пречки: контекст, управление, знания, култура, технологии, данни и информация и финанси. Важно е да се отбележи, че за първи път ЕАОС извършва такова пряко проучване на градовете, като използва подход с „проектно мислене“, при който може да се проследи развитието.

Какво е въздействието на пандемията от COVID-19 върху градовете?

Продължава да се извършва оценка на цялостното въздействие на COVID-19 върху устойчивостта на градовете. Начинът ни на живот се промени в резултат на пандемията, като се увеличи използването на цифрови устройства и броят на работещите от дома. Това промени градската среда и ще окаже трайно въздействие върху транспорта и ежедневното пътуване до работа. По същия начин вероятно ще се промени търсенето на жилища и използването на офиси. Така може да се подобри качеството на въздуха и да намалее нивото на шума поради по-малкия трафик.

Много ще зависи от начина, по който европейските държави изготвят плановете си за възстановяване и устойчивост, и което е по-важно, от това как те възприемат градовете като участници в този процес. Градовете играха важна роля в подкрепата на своите граждани по време на пандемията, а местните органи на управление имат важна роля за възстановяването ни и за изпълнението на Европейския зелен пакт. На предстоящия брифинг на ЕАОС ще се анализират някои от първите въздействия на пандемията върху околната среда и изменението на климата. Тук става въпрос за мобилността и достъпността, санирането и реновирането на сгради, значението на зелените пространства, природосъобразните решения и ролята на местните храни, произведени от градовете.

Предлагат ли се в тези оценки технически и практически съвети или пътища за постигане на устойчивост за многобройните градове в Европа?

Нашата работа в ЕАОС е насочена към широк кръг от заинтересовани страни. Работим с държавите, европейските институции и организации и европейското гражданско общество като цяло. Въпреки че мандатът на ЕАОС не включва работа пряко с градовете, около 75 % от европейското население живее в големи или малки градове. Оценките, които предстои да направим, имат двойна цел: да се обърне внимание на значението на местните участници и на градовете за постигането на много амбициозните цели в областта на околната среда и климата, които Европа си е поставила.

Нашата работа показва също така, че градовете са силно ангажирани с реализацията и понякога действат дори още по-амбициозно, отколкото е планирано на национално равнище. По време на последната инициатива за докладване и преглед на законодателството в областта на околната среда (2018 г.) се стигна до заключението, че 70 % от законодателството на ЕС в областта на околната среда се прилага на местно ниво.

Какви са основните поуки от предварителното ви проучване досега?

Докладът съдържа много интересна информация от градовете, включени в проучването, която има пряко отражение върху политиките на ЕС. Един от основните изводи е, че законодателството и политическата рамка на ЕС се считат за основен фактор за ускоряване на устойчивите промени в градовете. Освен това решаваща роля играе достъпът до европейско, национално и частно финансиране. Мрежите на градовете и целенасочените партньорства също са много важни за добавянето на стойност към усилията на градовете за постигане на устойчивост. В същото време градовете са разнородни и преходът към устойчивост трябва да бъде съобразен с местните условия. Визията и стратегическите планове за устойчивост на местните участници са жизненоважни като основа за бъдещите действия.

Какви други дейности се подготвят в тази област?

Работата ни продължава в четири направления. Едно от тях е продължаването на работата в рамките на ЕАОС. Това включва текущите дейности за оценки на адаптирането, качеството на въздуха и шумовото замърсяване в градската среда, работата в сътрудничество с програмата „Коперник“ и нейния местен компонент „Градски атлас“, природосъобразните решения, мобилността/достъпността, а също модернизирането на сгради или кръгови решения. Извадка от тази дейност ще бъде представена в предстоящ доклад относно това, което наричаме анализ на взаимовръзките въз основа на аналитична перспектива отгоре надолу. Анализът е съсредоточен върху осем въпроса за устойчивостта на градовете и околната среда, които са избрани като приоритетни от заинтересованите страни. Ще се съсредоточим върху устойчивостта спрямо изменението на климата, качеството на живот, достъпността, здравословната околна среда, продоволствената сигурност, кръговите решения, чистата енергия и устойчивостта на сградите на градско равнище.

Искаме също така да утвърдим връзката със съответните заинтересовани страни. Планираме да засилим работата в мрежа по тази тема чрез създаването на съвместен форум за градска устойчивост, чрез който да се обменя информация, да се работи в мрежа и да се създават целенасочени партньорства. И накрая, като се имат предвид останалите инициативи на ЕС, ЕАОС обмисля също как всички тези знания и експертен опит могат да бъдат разпространявани и споделяни с по-голям кръг заинтересовани страни.