Лято 2022 г.: Живот в условията на множество кризи

Пандемията от Covid-19 доведе до над половин милион смъртни случая в ЕС от началото си, а още не е приключила. Благодарение на мащабните програми за ваксинация и нарастващия стаден имунитет пандемията забави темпове и здравето на хората е по-добре защитено, но само през последната седмица са регистрирани над 1 000 000 нови случая. С наближаването на зимата и грипния сезон може да се сблъскаме с други варианти и увеличаване броя на случаите. 

Пандемията беше един от факторите, които предизвикаха икономическа несигурност и уязвимост, като оказаха влияние върху сферата на публичните финанси и доведоха до промяна на политическите приоритети. Ситуацията се влоши допълнително от войната в Украйна, която предизвика огромно човешко страдание, но също така увеличи икономическите проблеми. В края на август годишният темп на инфлация в еврозоната се оценяваше на 9,1%. Нарастването на цените на енергията, компонент от общото изчисление на инфлацията, беше над 38 %. Очаква се високата инфлация да бъде съпроводена със стагнация в икономиката, която непосредствено след пандемията беше в подем. Доходите не са в крак с инфлацията, което ще продължи да намалява покупателната способност в Европа и по света. 

Лято 2022 г.: екстремни горещини, суша и горски пожари

През лятото кризата с климата беше водеща в заглавията в пресата. От десетилетия науката дава сериозни сигнали, че климатът ни се променя и че това ще се отрази на всички аспекти на живота ни. За милиони европейци изменението на климата престана да бъде хипотетичен сценарий за потенциални въздействия в бъдеще; през лятото то се превърна в част от ежедневието. Големи части от Европа пострадаха от тежките горещи вълни, като на много места температурите надхвърлиха 40°C. 

Средните температури в Европа това лято бяха най-високите в исторически план. Екстремните горещини доведоха и до повишен риск от засушаване. Месец август през 2022 г. като цяло беше много по-сух от средното в голяма част от западна и част от източна Европа. Всъщност в много части на Европа вече няколко поредни години се наблюдават валежи под средното ниво. Над по-голямата част от Скандинавия и части от южна и югоизточна Европа обаче лятото беше по-влажно от обичайното. И все пак тази климатична несигурност и нестабилност не промениха факта, че в края на август 2022 г. почти две трети от Европа беше застрашена от суша — вероятно „най-лошата от поне 500 години насам“ — според скорошна оценка на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. 

Екстремните горещини и намалената влажност на почвата увеличават риска от горски пожари. Досега през тази година в ЕС горски пожари са унищожили рекордните 700 000 хектара. Според Европейската информационна система за горските пожари досега най-силно засегната е Испания с повече от 283 000 хектара изгорели площи (съответстващи на площ, малко по-голяма от тази на територията на Люксембург), следвана от Румъния (150 735 хектара), Португалия (86 631 хектара), Франция (62 102 хектара) и Италия (42 835 хектара). 

Тези климатични въздействия се проявяват на фона на по-широка криза на биологичното разнообразие, причинена от прекомерната експлоатация, деградацията на екосистемите, замърсяването и все повече изостряна от изменението на климата. От почвата до морските местообитания много екосистеми са изложени на риск, а много видове са застрашени от изчезване. Влошаването на състоянието на околната среда оказва влияние върху здравето и благосъстоянието ни, както и върху способността ни да се справим с изменението на климата. 

Кризите са глобални и взаимосвързани. Те са последици от неустойчивите системи за производство и потребление в глобализираната икономика. Досега повече от 6,5 милиона души са загубили живота си заради Covid-19. Екстремни горещини засегнаха индийския субконтинент това лято. Една трета от територията на Пакистан е наводнена. Екстремните глобални температури предизвикаха бързото топене на хималайските ледници, а последвалите наводнения изселиха 32 милиона пакистанци, които спешно се нуждаят от подслон, храна и лекарства. Мащабът на разрушенията, наблюдавани в Пакистан, силата на тайфуна в Южна Корея и продължаващите горски пожари и суша в Калифорния надхвърлиха очакванията. 

Последиците от наводненията в Пакистан ще се усетят в целия свят. Пакистан е основен производител и потребител на ориз — един от основните продукти на световния пазар на храните, който вече е подложен на напрежение заради войната в Украйна. Цените и пазарите на хранителни продукти са в нестабилност и са изправени пред потенциални смущения във веригите за доставки. Засушаванията в Европа вероятно ще окажат допълнително влияние върху цените, изостряйки кризата с разходите за живот.

Войната в Украйна и енергийната криза

Войната в Украйна също доведе до разселването на милиони хора, загуби на човешки животи, замърсяване на околната среда и разрушаване на ключова инфраструктура. Това е хуманитарна криза, чието преодоляване ще отнеме години, ако не и десетилетия. Войната предизвика и икономическа и енергийна криза в Европа. В отговор на руската агресия Европейският съюз наложи икономически санкции на Русия, поставяйки под контрол вноса на изкопаеми горива от Русия. 

За много държави — членки на ЕС, Русия е основният доставчик на енергия, но сега Европейската комисия и държавите членки се стремят да намалят тази зависимост. В началото на септември Русия прекъсна доставките на газ по газопровода „Северен поток 1“, който преди войната осигуряваше почти 40% от вноса на природен газ в ЕС. 

Настоящата енергийна криза в Европа има две измерения: Цените на енергията се повишиха драстично и сега Европа е изправена пред ограничени доставки за предстоящите зимни месеци. Много страни в Европа започнаха да въвеждат спешни мерки за намаляване на потреблението, осигуряване на енергийна сигурност и предотвратяване на разхищенията, както и за ограничаване на ефекта от нарастващите сметки за енергия върху домакинствата. 

Устойчивостта е единственият практичен път напред

Тази ситуация на многобройни и едновременно протичащи кризи е сложна и предизвикателна, ситуация, пред каквато досега не сме се изправяли. Както при всички кризи, някои държави и общности ще бъдат засегнати в по-голяма степен от други. Много домакинства в Европа и по цялата планета са притеснени дали ще могат да посрещнат основни нужди като храна и отопление. Ние сме уязвими. 

Нашите природни системи, здраве и икономика също са уязвими. Повечето глобални кризи сочат една основна причина: неустойчивото използване на ресурсите на нашата планета. 

Но ЕС и други страни съгласуваха начин за справяне с тази основна причина чрез действия в областта на климата и околната среда. 

С Европейския зелен пакт ЕС си постави амбициозни цели за справяне с причините за тези кризи — трансформиране на енергийните ни системи, намаляване на зависимостта ни от изкопаеми горива, инвестиране в чисти, възобновяеми енергийни източници, възстановяване на природата, засилване на кръговия характер на икономиката ни — като същевременно се осигурява равнопоставен преход, при който се подкрепят най-засегнатите. 

Преходът, който трябва да направим, няма да бъде лесен. Ще отнеме време и средства. Но в условията на многобройни кризи, които ни връхлитат, независимо дали става въпрос за недостиг на енергия, екстремни метеорологични явления или нарастваща инфлация, нямаме друг избор, освен да действаме, и то незабавно. А нашите действия, решения и политики трябва да са насочени към осигуряването на устойчиво бъдеще. Бездействието във все по-голяма степен представлява проява на безотговорност, става все по-скъпо от действието и етично неприемливо. 

Екологичната, икономическата и социалната уязвимост и въздействието на настоящия икономически модел са добре проучени и документирани. Научните модели и анализи ни дадоха добра представа за това накъде вървим още преди десетилетия. Това, на което сме свидетели, не е нито нещо неочаквано, нито нещо изключително. Достигнали сме момент, в който вече не става въпрос за опити да се прогнозира бъдещето, а за използване на всички налични знания, за да го насочим в една фундаментално устойчива посока. 

Hans Bruyninckx

Изпълнителен директор на ЕАОС

Уводна статия, публикувана в бюлетина на ЕАОС, септември 2022 г.