Осигуряване на чисти води за хората и природата

В исторически план хората са се заселвали в близост до реки, езера и брегови линии. Реките и потоците са източник на чиста вода и са отнасяли отпадъците. С разрастването на населените места се е увеличило също използването на чиста вода и изхвърлянето на замърсена вода. От ХVIII в. в европейските водни обекти започват да постъпват и замърсители от промишлеността.

Като се отчетат канализационните системи, съоръженията за третиране на отпадъчни води и регулирането на замърсителите от промишлеността и селското стопанство, Европа е изминала дълъг път за намаляване на емисиите във водните обекти. Въпреки това замърсяването на водите продължава да бъде проблем, а свръхексплоатацията, физическите промени и изменението на климата продължават да оказват влияние върху качеството и наличието на вода.

Смесена картина — състоянието на европейските водни обекти

Около 88 % от потреблението на сладка вода в Европа идва от реки и подземни води. Останалата част е от резервоари (около 10 %) и езера (по-малко от 2 %). Както всеки друг жизненоважен ресурс или жив организъм, водата може да бъде подложена на натиск. Това може да се случи, когато търсенето на вода надвишава предлагането или когато замърсяването намалява качеството ѝ.

Пречистването на отпадъчните води и намаляването на загубите на азот и фосфор в селското стопанство доведоха до значителни подобрения в качеството на водите. Същевременно според последните данни на

ЕАОС само 44 % от повърхностните води в Европа постигат добро или високо екологично състояние, отчасти поради замърсяване. Състоянието на подпочвените води в Европа е донякъде по-добро. Около 75 % от подпочвените води в Европа имат „добро химично състояние“.

Застрашена морска среда

Настоящото състояние на европейските морета — от Балтийско до Средиземно море — като цяло е лошо според оценката на ЕАОС в доклада „Морски съобщения II“. Въпреки някои положителни развития, постигнати чрез регионално сътрудничество, редица видове натиск от минали и настоящи човешки дейности биха могли да причинят необратими щети на морските екосистеми.

Освен това докладът на ЕАОС относно замърсителите в европейските морета показа, че и четирите регионални морета в Европа имат широкомащабен проблем със замърсяването, вариращ от 96 % от оценяваната зона в Балтийско море и 91 % в Черно море до 87 % в Средиземно море и 75 % в Североизточния Атлантически океан. Проблемът със замърсяването се дължи главно на синтетични химикали и тежки метали, произлизащи от човешката дейност както на сушата, така и в морето.

Аналогично, докладът на ЕАОС относно обогатяването на средата с хранителни вещества и еутрофикацията в европейските морета показа, че еутрофикацията като последица от загубата на хранителни вещества, главно от селското стопанство, е друг широкомащабен проблем, особено в Балтийско море и Черно море.

Крайбрежните и морските дейности, например риболов, корабоплаване, туризъм, аквакултури и добив на нефт и газ, оказват голям натиск върху морската среда, включително замърсяване. Морските отпадъци присъстват във всички морски екосистеми, например пластмаси, метали, картон и други отпадъци, които се натрупват по бреговата линия, морското дъно и повърхностните води. Корабите и морските дейности също причиняват подводен шум, което може да окаже отрицателно въздействие върху морския живот.

Справяне със замърсяването на водите — отпадъчни води и дифузно замърсяване

Междувременно съществуващата инфраструктура изисква поддръжка, а новият натиск — значителни инвестиции, включително адаптиране към изменението на климата, осигуряване на подобрени съоръжения за отпадъчни води и справяне с нови проблеми, например лекарства или т.нар. мобилни химикали в отпадъчните води.

В допълнение към замърсяването от точкови източници от промишлеността и пречиствателните станции за отпадъчни води, водните обекти страдат и от дифузно замърсяване, например от транспорт, селско стопанство, горско стопанство и селски жилища. Замърсителите, които първо се изпускат във въздуха и почвата, често се озовават и във водните обекти.

Интензивно земеделие

Интензивното земеделие зависи от употребата на изкуствени торове за увеличаване на добивите от културите. Тези торове в много случаи действат, като внасят азот, фосфор и други химически съединения в почвата. Азотът е химичен елемент, който присъства в големи количества в природата и е важен за растежа на растенията.

Същевременно част от азота, предназначен за земеделските култури, не се усвоява от растенията. Количеството на приложените торове може да бъде по-голямо от това, което растението може да абсорбира, или да не се прилага по време на вегетационния период на растението. Този излишък на азот попада във водните обекти и там стимулира растежа на някои водни растения и водорасли, като този процес се нарича „еутрофикация“. Този свръхрастеж изчерпва кислорода във водата и я прави необитаема за други животински и растителни видове.

Пестицидите в селското стопанство имат за цел да защитят културите от инвазивни вредители, като гарантират растежа на културите. Ефектите им обаче могат да окажат въздействие извън предвидената цел, като навредят на други видове и намалят биологичното разнообразие. Често тези химикали попадат във водни обекти.

Пластмаси във водата — размерът е важен

Пластмасите се превърнаха в неразделна част от почти всички аспекти на живота ни, а проблемът с пластмасите, постъпващи във водните пътища, езерата и моретата, е драматичен и добре документиран.

Разчистването на видими пластмасови отпадъци от реките, плажовете и дори от морето може и да е възможно все още, но с времето и експозицията на слънчева светлина пластмасовите отпадъци се раздробяват на все по-малки парчета, известни като микро- и нанопластмаси. Пречиствателните станции за отпадъчни води могат да филтрират повечето от тези малки частици, но останалата утайка често се разпространява на сушата, като пластмасовите частици понякога се отвеждат във водните басейни чрез валежите. Тези най-малки частици са почти невидими за човешкото око и въздействието им върху природата и здравето на човека още не е добре проучено.

Много пластмаси също са силно адсорбиращи, като привличат други замърсители. Както е отбелязано в доклада на ЕАОС относно състоянието на европейските морета, концентрациите на замърсители в пластмасовите микрочастици могат да бъдат хиляди пъти по-големи, отколкото в околната морска вода. Това излага морския живот на вредни химикали, които от своя страна могат да попаднат в нашите чинии.

Към нулево замърсяване на водите

През последните десетилетия Европа положи значителни усилия за подобряване на качеството на водата, за пречистване на отпадъчните води и за опазване на морските и сладководните местообитания и биологични видове. Днес политиките на ЕС разглеждат широк кръг от въпроси, засягащи водата, например питейната вода, градските отпадъчни води, качеството на водата за къпане, пластмасите за еднократна употреба, емисиите от промишлеността и опасните химикали. Всеобхватните програми и законодателство, например Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морска стратегия, укрепват тези конкретни законодателни актове на ЕС.

Същевременно усилията за постигане на нулево замърсяване ще поставят акцента основно върху водите като част от плана за действие на Европейския зелен пакт за нулево замърсяване, включително с цел възстановяване на естествените функции на подземните води, повърхностните води, морските и крайбрежните води, справяне със замърсяването от оттичащите се градски води и преодоляване на нови проблеми като пластмасовите микрочастици и химикалите.

Като един от основните компоненти на Европейския зелен пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ има за цел да намали значително употребата в селското стопанство и риска от химически пестициди, употребата на антибиотици и загубите на торове в околната среда, например чрез интегрирано управление на вредителите и интегриран план за действие за управление на хранителните вещества. Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. също подкрепя подобни цели.

За  справяне с проблема с пластмасите, ЕС вече предложи стратегия за пластмасите, която има за цел „да промени начина, по който продуктите се проектират, произвеждат, използват и рециклират в ЕС“. Междувременно потребителското поведение се променя, а иновациите означават, че някои изделия, произведени преди това от пластмаси, вече могат да бъдат произведени от целулоза, получена от рециклирана хартия, текстил, растения или водорасли.