следващ
предишен
елементи

Article

Интервю — Замърсяване на почвите: обезпокоителното наследство на индустриализацията

Смяна на език
Article Публикуван 12-11-2019 Последна промяна 29-08-2023
1 min read
Замърсяването на почвите е проблем, който е тясно свързан с общото ни минало и е част от историята за това как Европа първо се е превърнала в индустриален, а по-късно в екологичен лидер в света. Разговаряхме с Марк Кибълуайт, заслужил преподавател от Университета в Кранфийлд, Обединеното кралство, и един от водещите европейски експерти в областта на почвите, за да разберем по-добре проблема със замърсяването на почвите.

Какво означава замърсяване на почвата?

По принцип замърсената почва е почва, в която има добавени вещества от дейността на човека. Това може да се стане пряко или косвено и може да се окаже, че замърсяването се е случило много отдавна или може би се случва точно сега. Сериозен проблем е, когато земята се използва за нещо, при което има вероятност хората да бъдат изложени на замърсители на почвата. Замърсяването от почвата се отстранява трудно и често цената на това е много висока. За едно поколение е много трудно да почисти бъркотията, направена от редица предишни поколения.

Кои са основните източници на замърсяване на почвата? Какво може да се направи за решаването на проблема?

Различните замърсители имат различни източници, но най-важните от тях вероятно са промишлени дейности в миналото. Те оставят след себе си райони със сериозно замърсяване на почвата, главно с метали, катрани и други свързани вещества. Друг важен източник на замърсяване е военната дейност, включително на площадки за обучение. Един от най-лошите примери за замърсяване на почвата в Европа е в бивша Югославия, където са разположени противопехотни мини, причиняващи екстремна форма на замърсяване на почвата.

Обхватът на различните видове замърсители е огромен и включва не само метали, но и редица органични молекули, патогени, биологично активни материали, радиоактивни вещества и т.н., като всички те имат различни източници.

През последните 30—40 години разпоредбите и стандартите имат все по-голям успех в предотвратяването на замърсяване на почвата. Междувременно условията в много силно замърсени обекти са направени по-безопасни, въпреки че има още много обекти, за които не са предприети действия. За намаляване на риска от замърсяване на почвата може да се използва много широка гама от технологии чрез отстраняване на замърсителя или чрез неговото ограничаване. Критичният проблем е нивото на остатъчния риск, който сме готови да поемем в контекста на разходите за възстановяване.

Каква част от предишното замърсяване сме в състояние да почистим? Как се избират тези обекти?

Двата големи двигателя за почистване на замърсяването на почвата са рисковете за здравето на човека и за качеството на повърхностните и подпочвените води. Изпълнението на целите на Рамковата директива на ЕС за водите[i] може да изисква възстановяване на почвата за защита на водната екология. Трети двигател е селскостопанското производство и осигуряването на здравето на растенията и безопасността на храните.

Много зависи от крайното използване на земята и от наличието на финансиране от предприемачите. В градовете с дълго индустриално минало замърсяването на почвата в райони с много висока стойност, като бизнес райони или големи строежи в близост до вода, днес до голяма степен е решено, така че рисковете да бъдат ограничени. Това е добър напредък, но за райони без висока настояща икономическа значимост често не е възможно да се осигури финансиране за възстановяване.

Постигнахме огромен напредък в почистването на почвите в Европа, но проблемът си остава. В Европа има много места, където все още няма икономически стимули и мотивация за почистване на замърсяването на почвата. В крайна сметка ключовият въпрос е какво ниво на риск сме готови да поемем и какво ще направим, когато тези рискове бъдат превишени.

Как селското стопанство е свързано със замърсяването на почвата?

В този контекст два метала са особено важни: кадмий и мед. Кадмият е примес във фосфатните торове и винаги има допълнително съдържание на кадмий в почвата, когато се използват. Съдържанието може да е много малко, но е кумулативно. Тъй като кадмият е канцерогенно вещество, трябва да наблюдаваме внимателно неговото натрупване. Доста работа е свършена и продължава да се върши, за да се определи количественото измерение на този проблем и да се проучи как да се намали съдържанието на кадмий в торовете. Медта се намира в райони, в които има лозя и където металът е бил използван в миналото като противогъбично средство. За съжаление тази мед се е натрупала в почвата. След като тези и други метали бъдат добавени към почвата, те остават там и има малко реалистични перспективи за отстраняването им.

Пестицидите са друг проблем, свързан със селското стопанство. Знаем например, че органохлорните пестициди, които отдавна са забранени, все още са в почвите в цяла Европа. При настоящите пестициди акцентът върху тяхното въздействие върху почвената биота е доста ограничен. Те могат да създадат проблеми, които все още не сме забелязали. Освен това по мое мнение регулаторният режим относно въздействието на селскостопанските химикали върху почвата е доста слаб.

Как замърсяването на почвата влияе на биоразнообразието?

Сравнително слабо разбираме влиянието на замърсяването на почвата върху почвената биота и почвените функции и днес има някои усложнения, свързани със замърсяването на почвата и биоразнообразието над земята. Много обекти в цяла Европа са изоставени от десетилетия и вследствие на това са станали важни резервоари на видове и биоразнообразие след естественото възстановяване. Почистването им може да навреди на това биоразнообразие.

Мислейки в световен мащаб, трябва да признаем, че особено нашите емисии във въздуха може да замърсят почвата много надалеч и да повлияят на биоразнообразието на почвата и следователно ние носим отговорност да гарантираме, че тези емисии са сведени до минимум. Дори в полярните райони и други много отдалечени райони откриваме замърсители, които са изцяло от човешки произход.

Какъв друг тип знания липсват за замърсяването на почвата? Какви са възникващите проблеми?

Възможно е да сме подценили радиоактивността като проблем. Това е широко разпространен проблем от по-ниско ниво, но има и някои горещи точки, като градове с райони за производство на стари бижута и часовници. Те могат да съдържат повишени нива на радиоактивно замърсяване на почвата от луминисцентни и други вещества, които са били използвани в малки работилници.

Като комбинираме нови масиви от пространствени данни и информация за почвата, ще добием много по-ясна представа къде има замърсяване. Успоредно с това епидемиологичните изследвания стават все по-усъвършенствани и имаме все повече информация за случаите на заболявания, свързани с конкретни области. Когато тези две неща се комбинират, може да открием, че някои заболявания, които наблюдаваме сред общото население, могат да бъдат ясно свързани със замърсяването на почвата, което досега беше трудно да се докаже.

Какъв положителен напредък очаквате в бъдеще?

Най-доброто нещо за бъдещето е да се предотврати по-нататъшното замърсяване на почвата. Можем да използваме за основа съществуващите разпоредби, контролиращи промишленото замърсяване на почвата, и да ангажираме по-пряко гражданите. Пластмасата е добър пример. Вече имаме граждански движения за намаляване на употребата на пластмаса и съм много оптимистично настроен, че когато хората стават все по-наясно с въздействието на действията си като индивиди, те ще променят поведението си и това ще има положителен ефект върху управлението на почвата като цяло, включително върху замърсяването.

Марк Кибълуайт

Заслужил професор от Университета в Кранфийлд, Бедфорд, Обединеното кралство



 

Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage