Интервю - Справяне с рисковете за здравето, свързани с околната среда

Кои са най-опасните видове замърсяване и тяхното въздействие върху европейците и тяхното здраве?

В Европа (т.е. 53-те държави членки на Регионалното бюро на СЗО за Европа — над 900 милиона души) рисковите фактори за околната среда все още причиняват 1,4 милиона смъртни случая годишно, като тези смъртни случаи до голяма степен могат да бъдат предотвратени. Повече от една трета от тези смъртни случаи се дължат на замърсяване на въздуха, което е най-важният рисков фактор от околната среда за нашето здраве. Друга голяма част от вредите от замърсяването се дължат на опасни химикали. За съжаление всеки ден седем души, предимно деца, умират от заболявания, свързани с диария, така че дори качеството на водата продължава да бъде проблем. Дори в рамките на ЕС в някои селски райони все още не сме постигнали 100 % достъп до чиста вода и канализация.

Все още ни предстои дълъг път в областта на околната среда и здравето, но можем също да подходим с разум, когато се включваме в различни програми. Например, справянето с качеството на въздуха може да означава едновременно справяне с емисиите, свързани с изменението на климата.

Как са се променили последиците от замърсяването върху здравето в Европа през последните десетилетия?

Положението в Европа се подобри значително. Бях млада по времето, когато бяха въведени първите законодателни актове за борба с киселинните дъждове и еутрофикацията на езера и морска вода. Може би бяхме първите в някои промишлени разработки, които бяха много проблематични, и също така бяхме първите, които бяха изправени пред мащабно замърсяване и трябваше да се справим с това. Научихме, че се нуждаем от общи правила за справяне със замърсяването, тъй като то не познава граници.

Разбира се, сега живеем в един глобализиран свят и трябва да признаем, че замърсяването също не зачита континенталните граници. Забелязахме някои проблеми, които се преместват от Европа към други региони, в които все още са разрешени някои опасни промишлени практики, така че носим отговорност, която излиза извън рамките на Европа, отговорност за здравето в световен мащаб и че нашите политики подкрепят почистото производство.

Замърсяването на въздуха оказва ли влияние върху развитието на пандемията от COVID-19?

Все още има много въпроси, на които не е отговорено по отношение на връзката между качеството на въздуха и COVID-19, и това е тема на настоящото научно проучване. Има обаче някои твърдения, които вече можем да направим. Подобряването на качеството на въздуха никога не би било погрешно, тъй като знаем, че замърсяването на въздуха е важен рисков фактор и причина за респираторни и сърдечносъдови заболявания. Хората, които имат тези основни заболявания, са показали повишена възприемчивост към COVID-19 и са изложени на по-висок риск от съобщаване на сериозни симптоми.

В краткосрочен план се наблюдава значително намаляване на замърсяването на въздуха в градовете. Това намаление е по-осезаемо в случая на азотните оксиди — замърсител, който до голяма степен е свързан с движението по пътищата, което е една от дейностите найсилно засегнати от ограничителните мерки. Има много изследвания в тази област, за които говорим и от които ще се учим и ще се възползваме в бъдеще. COVID-19 е развиваща се трагедия, но в същото време ни даде представа за безпрецедентни данни, които биха могли да ни помогнат да преосмислим пътя към „новото нормално“, което може да донесе ползи за околната среда и здравето.

Може ли тази криза да даде тласък към устойчива икономика?

Отлично е, че Европейската комисия работи по Европейския зелен пакт, тъй като той е много силен ангажимент, който може да даде огромен тласък на възстановяването по устойчив начин. Съществува безпрецедентна възможност това „ново нормално“ да бъде скок към устойчиво икономическо развитие и очакваме да работим за постигането на тази цел в сътрудничество с Комисията.

Какви биха били най-лесните методи за намаляване на замърсяването?

Ако се съсредоточим върху примера със замърсяването на въздуха, трябва да разгледаме секторите, от които то произхожда — енергийния сектор, транспорта, селското стопанство, управлението на отпадъците и много промишлени отрасли — от местен до световен мащаб. През последните десетилетия беше направено много, но все още виждаме, че в световен мащаб 90 % от хората живеят в градове, които не отговарят на препоръчителните стойности на СЗО относно качеството на въздуха. Това означава, че все още имаме значителен път, който да извървим, и който изисква работа с различните сектори, за да видим как можем да насърчаваме например по-чисти и побезопасни транспортни системи. За всички сектори има положителни начини за постигане на напредък.

Според мен също е важно да се признае, че последиците от замърсяването като цяло, и по-специално от замърсяването на въздуха, не са равномерно разпределени. Хората, които живеят в по-необлагодетелствани райони, много често живеят в близост до замърсени терени или в райони, където има много голям трафик. Разликите могат да бъдат големи не само между отделните държави, но и вътре в тях.

Какво прави СЗО Европа в областта на околната среда и замърсяването?

В продължение на повече от 30 години нашата основна мисия като Световна здравна организация е да работим с държавите членки и в държавите, за да им помогнем да се справят с техните приоритети в областта на околната среда и здравето. Това стана много ясно на последната Европейска министерска конференция по околна среда и здраве, която се проведе в Острава през 2017 г. Всички 53 държави членки се събраха и се споразумяха да разработят национални работни пакети за прилагане на действия в областта на околната среда и здравето. Ние сме на тяхна страна, като ги подкрепяме при определянето на националните приоритети и след това подкрепяме работата в тази посока.

Освен това продължаваме нормативната дейност на СЗО: нашият център координира актуализирането на глобалните насоки за качеството на въздуха на СЗО. Миналата година стартирахме насоките на СЗО относно шума в околната среда, като предоставихме ориентирани към общественото здраве препоръки в подкрепа на законодателството и разработването на политики за стандарти в нашите държави членки и на европейско равнище.

Очаквате ли новите насоки на СЗО по отношение на шума и предстоящата актуализирана информация относно замърсяването на въздуха да бъдат приети и от ЕС?

Надявам се, че това е така. Насоките на СЗО предоставят солидни препоръки въз основа на най-актуалните научни доказателства за връзката между здравето и замърсяването на въздуха или шума в околната среда. От този момент нататък е политическо решение дали да се прави позоваване на тези ориентировъчни стойности при определянето на стандарти. Знаем, че Европейската комисия често се позовава на насоките на СЗО. Например Директивата на ЕС за питейната вода беше преразгледана въз основа на основаните на здравето препоръки и ориентировъчни стойности в последното издание на насоките на СЗО за качеството на питейната вода. Насоките за шума в околната среда за европейския регион са взети предвид при преразглеждането на Директивата относно шума в околната среда. Дебатът остава открит, когато става въпрос за предстоящото актуализиране на насоките за качеството на въздуха в световен мащаб относно начина, по който те ще бъдат отразени в политиките на Европейския съюз. Трябва да зачитаме политическия процес и разискванията в ЕС и неговите държави членки, но се надяваме, че тези политики ще насърчават и опазват здравето и сме тук, за да ги подкрепяме.