За изменението на климата

Изменението на климата е най-големият и широкомащабен пазарен провал, на който сме били свидетели.

Сър Никълъс Стърн, ръководител на правителствената икономическа служба към британското правителство
и бивш главен икономист на Световната банка, 2006 г.

През последните 15 години, в световен мащаб средната температура се е увеличила с почти 0,8 ºC и с около 1 ºC в Европа. Единадесет от последните дванадесет години (1995–2006) се нареждат сред 12-те най-топли години в историята на замерването на температура на земната повърхност (от 1850 г.). Без действия в световен мащаб, които да ограничат емисиите,IPCC прогнозира възможността температурите в света да се повишат с още 1,8 до 4,0 ºC до 2100 г. Това означава, че увеличението на температурата от прединдустриалния период би надвишило 2 °C. Над този праг стават все по-възможни необратимите и вероятно катастрофалните промени. (Повече информация)

Въздействията от изменението на климата вече се наблюдават и се очаква да стават все по-осезаеми. Случаи на екстремални климатични явления, включително периоди на извънредни горещини, суша и наводнения, се очаква да стават все по-чести и по-интензивни. В Европа най-големите увеличения на температурата са в южната част и арктическия регион. Нивото на валежите намалява в Южна Европа и се увеличава с северната/северозападната част. Това въздейства на природните екосистеми, човешкото здраве и водните ресурси. Икономически сектори, като лесовъдството, селското стопанство, туризма и сградите ще пострадат най-сериозно. Селскостопанският сектор в северна Европа може да има полза от ограничено повишение на температурата.

За да се противодейства на изменението на климата, емисиите на парникови газове в света трябва да бъдат намалени значително и политиките за постигане на тази цел вече се прилагат

Основните източници на парникови газове, следствие на човешката дейност, са:

• изгарянето на изкопаемо гориво при производството на електричество, в транспорта, промишлеността и домакинствата;
• промените, породени от селското стопанство и използването на земята, като обезлесяването;
• заравянето на отпадъци в земята; и
• използването на промишлени газове, съдържащи флуор.

Дори ако политиките и усилията за намаляване на емисиите да са ефективни, е неизбежно изменение на климата в известна степен. Ето защо ние трябва да разработим също стратегии и действия, за да се адаптираме към въздействията от изменението на климата в Европа и най-вече отвъд нейните граници, предвид това, че най-слабо развитите страни са сред най-узвимите, тъй като имат най-малък финансов и технически капацитет да се адаптират.