Как да направим потреблението и производството на текстил по-устойчиви?

Какви са основните последствия от дейността на текстилния сектор? 

Производството и потреблението на текстил в Европейския съюз влияят значително върху околната среда и климата. Като принос към Плана за действие на ЕС за кръгова икономика, в своя преглед относно текстилните продукти и околната среда ЕАОС оцени, че от гледна точка на целия жизнен цикъл и при избрани и измерими видове натиск, потреблението на текстилни продукти в Европа оказва средно четвъртия по големина натиск върху околната среда и изменението на климата след жилищното настаняване, храните и транспорта. 

По-конкретно, показахме, че потреблението на текстил причинява третото по големина земеползване и потребление на вода във веригата за създаване на стойност, както и петото по големина потребление на материални ресурси и изпускане на парникови газове. Също така, текстилните изделия оказват натиск и въздействие от своите химикали и тази година ще проучим количествата и въздействията на перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения (PFAS) в текстилните продукти. 

Нашите заключения по отношение на текстила са в основата на Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия, която се появи през март 2022 г. и понастоящем се използва от Европейския парламент при подготовката на становището му относно стратегията на ЕС за текстила. 

Какво се случва понастоящем с облеклата, изхвърлени в ЕС? 

Повечето използвани текстилни изделия в ЕС понастоящем се изхвърлят като част от битовите отпадъци и след това се изгарят за енергия, но не знаем точния обем на този поток от отпадъци. Средно 38 % от текстилните изделия се даряват за повторна употреба и рециклиране, но само около 10 % от дарените дрехи се продават в същата държава от ЕС, а други 10 % — в други държави от ЕС. След това повечето от останалите текстилни изделия се изнасят за Африка и Азия. 

Последното ни съобщение относно текстилните изделия „Износът на ЕС на употребявани текстилни изделия в кръговата икономика на Европа“ показа, че износът на използвани текстилни изделия от ЕС се е утроил през две десетилетия до почти 1,7 милиона тона годишно през 2019 г. 

Около 46 % от общото количество са били изнесени за държави от Африка (главно за Тунис, Гана и Камерун), където малко повече от половината е била използвана повторно, останалата част е била депонирана или е била изхвърлена. Около 41 % са изнесени в Азия (най-вече в Пакистан, ОАЕ и Индия), където някои от текстилните изделия се рециклират механично, а някои се реекспортират в други държави от Азия и Африка. 

Като цяло съществува огромна неяснота по отношение на този износ и какво се случва с използвания от нас текстил в Африка и особено в Азия. В момента наблюдаваме голям интерес както от страна на медиите, така и на политиката по този въпрос. Всички държави — членки на ЕС, имат задължението да събират разделно текстилни изделия до 2025 г., вследствие на което очакваме, че количествата събрани повторно използвани текстилни изделия ще се увеличат. 

Какво могат да направят авторите на политики, предприятията и потребителите, за да намалят въздействието и износа на използвани текстилни изделия? 

Създателите на политики вече работят върху това как най-добре да се намали въздействието от изнесения използван текстил. В момента държавите от ЕС въвеждат схеми за разширена отговорност на производителя и се надяваме, че това ще помогне, наред с включването на текстилните изделия в преразгледаната Директива за екодизайна, която има за цел да направи текстилните изделия по-безопасни и по-устойчиви на етапа на проектирането. 

По-доброто сортиране и кодиране, за да се направи разграничение между текстилни изделия за повторна употреба и текстилни отпадъци, също биха могли да помогнат. Предприятията могат също така да работят за повишаване на качеството, трайността и годността за поправка на своите текстилни изделия, за да могат да се използват по-дълго, наред с другото. Потребителите могат например да купуват текстилни изделия с по-високо качество, ако могат да си го позволят, да ги носят по-дълго и да купуват рециклирани текстилни изделия. 

Каква роля могат да играят биологичните влакна, за да направят текстилните изделия по-устойчиви? 

Влакна на биологична основа, използвани в облекло и други текстилни продукти, често се считат за по-устойчиви алтернативи, но техническият доклад на Европейския тематичен център за кръгова икономика и използване на ресурсите на ЕАОС показва, че тази перспектива изисква известна предпазливост. 

Въпреки че биологичните влакна предлагат потенциал за производство на синтетични текстилни изделия, произведени от пластмаси (главно получени от петрол и газ), те причиняват друг натиск върху околната среда, включително използването на вода и почва във връзка със селскостопанските дейности, обезлесяването и преработката на влакна. 

Какво прави ЕС, за да се бори с отрицателните последици от дейността на текстилния сектор? 

Въз основа на знанията, предоставени от ЕАОС и други организации, през март 2022 г. Европейската комисия предложи амбициозна стратегия за устойчивите продукти. Стратегията съдържа по-скоро голям брой конкретни политически инициативи за регулиране на текстилната промишленост. 

Важен елемент от това е включването на текстилните изделия в преразгледаната Директива на ЕС за екодизайна, което се надяваме да даде възможност за безопасен и по-устойчив дизайн. Друга е включването на текстил в паспорта на продукти на ЕС. Важно е също така въвеждането на разширени схеми за отговорно поведение на производителите във всички държави — членки на ЕС. Като цяло според Euratex има над 16 законодателни акта, които ще засегнат и регулират текстилните изделия на пазара на ЕС през следващите години. 

Има ли обещаващи инициативи за отказ от бърза мода из цяла Европа? 

Стратегията на ЕС за текстилните изделия предвижда въвеждане мотото, че „бързата мода не е на мода“ до 2030 г. Бих казал, че понастоящем модата, предлагана на пазара, е доминирана от „бързата“ мода. Онази част от модата, която не е „бърза“, но е с високо качество, подлежи на поправка и е с по-непреходен дизайн, все още заема много малък дял от пазара. 

Съществуват обещаващи инициативи, но те трудно се налагат и конкурират с бързата мода. Надявам се и вярвам, че прилагането на стратегията на ЕС за текстилните изделия, а може би и някои общи политики за текстилните изделия, ще помогне на промишлеността да премине от високо оборотната към кръгова и устойчива система на потребление и производство на текстил.