следващ
предишен
елементи

Новини

Интервю — Какво могат да ни кажат спътниците за Земята: Мисиите „Сентинел“ и „Коперник“

Смяна на език
Новини Публикуван 04-12-2024 Последна промяна 04-12-2024
6 min read
Photo: © ESA/ATG medialab
С неотдавнашното стартиране на „Сентинел-2C“ програмата на Европейския съюз „Коперник“ направи още един скок в безпрецедентното наблюдение на Земята. Усуе Донезар Хойос, ръководител на услугата за мониторинг на земната повърхност „Коперник“ (CLMS) към ЕАОС, която беше поканена за изстрелването на спътника като представител на потребителите на „Сентинел-2“, анализира значението на тази мисия, нейната роля за осигуряване на непрекъснатост на данните и как тя ще повлияе върху мониторинга на околната среда и политиката в Европа.

This product has been translated for convenience purposes only using the services of the Centre of Translation for the bodies of the EU. While every effort has been made to ensure accuracy and completeness, we cannot guarantee it. Therefore, it should not be relied upon for legal or official purposes. The original English text should be considered the official version.


За какво си мислехте при излитането на „Сентинел-2C“?

Беше изключително вълнуващо. Изненада ме въздействието, което то имаше върху мен. Когато стояхме там, всичко беше тъмно и не можехме да видим дори стоянката на ракетата от мястото, където се намирахме.

Изведнъж в далечината светлина проряза мрака и я видяхме да се издига. Звукът се забави, тъй като стартовата площадка беше много далеч, което още повече засили очакването. Звукът, който чухме, беше оглушителен.

Ракетата очерта идеален полукръг в небето и в един момент изчезна в ниските облаци, след което се появи отново. Беше толкова безупречно, че създаваше усещането за нереалност. Помислих си „Това се случва наистина“.

© ESA–S. Corvaja

Работя със сателитни изображения от началото на 2000 г., когато защитих магистърската си теза във Вагенинген. Винаги съм била информирана за сателитите — те са там горе и събират данни, но физическият акт на изстрелването им в космоса беше по-скоро абстрактна концепция за мен.

Виждайки изстрелването на ракетата, всичко стана реално по начин, който трудно може да се опише. Това изглежда просто, но в този момент имаше силно въздействие.

 

Какви са подобренията, въведени от „Сентинел-2C“?

„Сентинел-2C“ осигурява непрекъснатост за „Сентинел-2А“. Програмата „Коперник“ на Европейския съюз е мащабна и дългосрочната поддръжка трябва да бъде съществена част от плана. „Сентинел-2C“ ще осигури непрекъснатост на данните, като осигури приемственост между „Сентинел-2А“, 2B и евентуално 2D. Тези спътници работят по двойки, като осигуряват солидна основа за нашата работа в рамките на услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“ (CLMS).

Непрекъснатостта е от решаващо значение за вида дългосрочен мониторинг, който извършваме в CLMS и Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Когато се занимавате с данни за околната среда, невинаги става въпрос за увеличаване на разделителната способност или честотата, а за създаване на последователeн динамичeн ред в продължение на много години. Ако въвеждате промени твърде често, ще бъде трудно да поддържате последователност.

Със „Сентинел-2C“ ще можем да разполагаме с надежден динамичен ред от изстрелването на „Сентинел-2А“ до следващото поколение спътници, което покрива приблизително 15 години. Този последователен поток от данни е безценен за проследяване на промените в околната среда с течение на времето.

Бъдещите поколения „Сентинел“ ще продължат да внасят подобрения, като например по-добра пространствена разделителна способност и други характеристики.

 

Какво се случва с по-старите спътници?

„Сентинел-2А“ в крайна сметка ще бъде изведен от употреба. Обсъждаше се възможността за поддържане на три спътника в орбита едновременно, за да се увеличи честотата на събиране на данни, което ще ни позволи да заснемаме изображения на всеки три дни вместо на всеки пет.

Държави като тези в Скандинавия и Австрия, където облачността по планински терени затруднява наблюдението в чисто небе, поддържаха тази възможност в най-силна степен. „Сентинел-2А“ вече е надхвърлил очаквания седемгодишен жизнен цикъл. Въпреки че все още функционира, той наближава края на мисията си, поради което Европейската комисия взе решение да не го поддържа.

 

Как CLMS използва данните от „Сентинел-2“?

CLMS е един от най-големите потребители на „Сентинел-2“, тъй като това е спътник, предназначен за наблюдение на земята, а ние сме службата, която наблюдава земята в рамките на програмата "Коперник". Ето защо участвахме в определянето на спецификациите на „Сентинел-2“ и сме активни в определянето на бъдещите мисии.

Нашите доставчици на услуги използват изображенията от „Сентинел-2“ за създаване на различни продукти, предоставящи информация, свързана със земното покритие, земеползването, състоянието на растителността, водните ресурси и дори променливите енергийни параметри. Например можем да използваме машинно самообучение за автоматично класифициране на земното покритие или за да имаме продукти, свързани със състоянието на растителността. Като алтернатива можем да използваме данните и за извършване на анализи на земеползването, например разграничаване на овощните градини от лозята, което често се извършва ръчно.

 

Как тези данни влияят на ежедневието на европейците?

Данните са полезни дори извън рамките на политиката и администрацията. Например земеделските стопани могат да ги използват, за да наблюдават състоянието на своите култури, като проверяват за недостиг на вода, излишна влага или нужда от торове. Дърводобивната промишленост може да оценява състоянието на горите без необходимост от проверки на място.

Наблюдаваме също така нарастващ интерес от страна на застрахователните дружества, които използват нашите данни за оценка на исковете за вреди. Финансовите институции започват да използват данните за сертификати за устойчивост и оценки на риска.

Съществува огромен потенциал тези данни да се използват в области като гражданската защита, спазването на законодателството в областта на околната среда и дори предотвратяването на престъпления срещу околната среда, например незаконната сеч или водочерпене. Една от услугите на „Коперник“ има задачата да следи за спазването на екологичните изисквания, което включва борба с незаконни дейности, като изхвърляне на отпадъци или изсичане на гори. Въпреки че CLMS не произвежда специфични продукти за тази цел, нашите данни със сигурност могат да бъдат използвани от други лица за идентифициране на такива дейности. Тя е мощен инструмент за гарантиране на спазването на законите за околната среда.

Трябва да добавя, че всички тези данни са налични и достъпни онлайн и безплатно.

 

Как могат да се използват сухоземните продукти на „Коперник“ на европейско равнище?

Едно от предимствата на нашите продукти е последователността. Ако искате да узнаете в какво състояние са нещата в дадена сфера в Европа, нашите продукти предоставят последователен преглед на целия континент. Това е от решаващо значение, тъй като въпреки че националните набори от данни обикновено са с по-високо качество за конкретни държави, ние предлагаме нещо, което е хармонизирано в цялата област, представляваща интерес. Един от водещите ни продукти например е КОРИНЕ земно покритие, който използва едно и също определение за класове земно покритие във всички 39 държави — членки на ЕИП и Обединеното кралство. Тази съгласуваност е голямо предимство, тъй като можете да сравнявате класовете земно покритие, например в Италия и Ирландия, знаейки, че те са класифицирани по едни и същи критерии.

Това превръща КОРИНЕ земно покритие в един от най-широко използваните и най-често изтегляните продукти. Проектът датира от 1990 г., а следващата актуализация е през 2000 г. Оттогава той се актуализира на всеки шест години, а в момента работим по актуализацията за 2024 г.

 

Как виждате бъдещето на данните от „Сентинел“, които оказват влияние върху околната среда и политиката в областта на климата?

В момента работим върху определянето на третата фаза от програмата „Коперник“, която ще включва нови мисии, насочени към области като влажността на почвата и качеството на водата. Има една мисия, за която съм особено ентусиазирана — хиперспектрално изобразяване. Това ще ни позволи да наблюдаваме много по-подробно не само състоянието на растителността, но и състава на почвата. Магистърската ми дипломна работа беше посветена на хиперспектралните данни, така че съм лично ангажирана с развитието на тази технология.

В перспектива ще продължим да приспособяваме портфейла на проекта към тези нови възможности. Със следващото поколение „Сентинел“ и мисиите за разширяване ще можем да подобрим качеството на данните, които използваме, и да добавим изцяло нови способности за наблюдение. Сега е много вълнуващо време за наблюдението на Земята.

 

Какво бихте искали да изтъкнете за програмите „Коперник“ и „Сентинел“?

Програмата „Коперник“ промени наблюдението на Земята. Когато започнах да работя в тази област, имахме достъп само до едно или две изображения, а сега имаме безплатен достъп до огромно количество данни. Това създаде нова парадигма в областта на наблюдението на Земята, която дава възможност за практическо приложение на концепции, които доскоро са били само теоретични. Това беше безпрецедентно.

Трябва да се гордеем изключително с факта, че Европа ръководи тази инициатива, като вдъхновява други глобални участници, например NASA, да последват този пример. Наличието на отворени данни промени коренно начина, по който наблюдаваме нашата планета, и оказа огромно въздействие върху приложната наука.

Усуе Донезар

Експерт — ръководител на проект към „Коперник“

Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage

Topics

Тагове

категории:
категории: land use
Действия към документ