All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Article
За съжаление, вековете на експлоатация са оказали значително въздействие върху биологичното разнообразие в Европа. Природата е в лошо състояние, като повечето от животинските видове в Европа, например ловен сокол и дунавска пъстърва, както и местообитанията от степи до дюни в цяла Европа, са изправени пред несигурно бъдеще, освен ако не бъдат предприети спешни действия за обръщане на настоящата тенденция.
Такова е заключението в последния доклад на ЕАОС „Състояние на природата в ЕС“, най-всеобхватната проверка на състоянието, правена някога в ЕС.
Добрата новина е, че осведомеността относно важността на природата и биологичното разнообразие се увеличава и вече са предприети стъпки за справяне със ситуацията. Докладът на ЕАОС „Състояние на природата в ЕС“ показва положително развитие в усилията за опазване.
Броят и площта на обектите, защитени в мрежата „Натура 2000“ на ЕС, са се увеличили през последните 6 години, а ЕС е изпълнил глобалните цели чрез осигуряване на защита на около 18 % от наземната си територия и почти 10 % от морската територия.
Същевременно цялостният напредък не е достатъчен за постигането на целите на предишната Стратегия за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г. Повечето от защитените местообитания и видове са с незадоволителен или лош природозащитен статус и много от тях продължават да се свиват. От трите основни проучени групи, местообитанията и птиците изостават особено, а групата от видове, която не включва птици, почти е постигнала целите.
Насекомите, и най-вече пчелите, също намаляват според изследвания на ЕАОС и други организации. Едно е сигурно — около 9 % от пчелите са заплашени от изчезване в ЕС според Европейския червен списък. От друга страна, за повечето видове пчели липсва достатъчно научна информация, чрез която да се оцени рискът от изчезването им.
В доклада на ЕАОС „Състоянието на природата в ЕС“ се посочва, че най-важните местообитания на опрашителите — пасища, райони с храстовидна растителност, блата, тресавища, мочурища и гори — често имат незадоволителен природозащитен статус. Основната причина за тази ситуация е изоставянето на пасищата, разширяването на земеделските земи и използването на торове.
Ситуацията с крайбрежните води на Европа — от Балтийско до Средиземно море — е също толкова тревожна. След години на тежка свръхексплоатация и неполагане на грижи са необходими спешни действия за възстановяване на доброто състояние на морските екосистеми в Европа, се твърди в последния доклад на ЕАОС, който разглежда морската среда на Европа.
Въздействието на човешката дейност върху земята и използването на моретата е довело до промени в броя и разпределението на морските видове и местообитания, както и до промени в цялостния физически и химически състав на моретата. Освен това проблемите, предизвикани от изменението на климата, влошават въздействието на другите заплахи и се очаква да променят необратимо морските екосистеми. В някои области обаче има признаци на възстановяване поради продължаващите усилия за намаляване на някои въздействия, например въздействията, причинени от замърсители, еутрофикацията и прекомерния улов.
Като цяло вече са въведени по-амбициозни планове за справяне с предизвикателствата, сред които новата Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, които са основни елементи на Европейския зелен пакт.
Стратегията за биологично разнообразие има за цел да обърне тенденцията за намаляване на биологичното разнообразие през следващото десетилетие. Тя цели да укрепи и разшири мрежата от защитени зони, да създаде план за възстановяване и да гарантира, че екосистемите са здрави, устойчиви на изменението на климата и богати на биологично разнообразие, както и да предостави набор от услуги, които са важни за просперитета и благосъстоянието на гражданите.
За да се подпомогнат целите на ЕС, ще бъдат необходими и допълнителни усилия за подобряване на капацитета за мониторинг в държавите членки. Необходими са също повече данни, за да се оцени по-добре ролята на мрежата „Натура 2000“ и трябва значително да се подобри прилагането на законодателството на ЕС.
Въпреки усилията продължава да съществува загриженост дали не сме закъснели с действията си. Дали природата в Европа и на други места по света вече не е изправена пред т.нар. шеста вълна на масово изчезване, която ще застраши и съществуването на човешкия вид?
Докато учените и експертите са разделени, нарастват опасенията, че това масово събитие вече е в ход от няколко години. Загубата на западноафриканския черен носорог в дивата природа беше централна новина по света преди десет години, но много други видове, включително в Европа, са почти изчезнали.
Сред тях са обикновения сиг, сладководна бяла риба, която се е срещала в Белгия, Дания, Франция, Германия и Нидерландия и която тези държави се опитват да завъдят отново. Други шест вида птици, сред които пустинната славка и северният горски ибис, се считат за частично или напълно изчезнали. Европейският червен списък на видовете, за които се счита, че са изчезнали, включва също редица видове пеперуди, мекотели и растения.
В доклада на ЕАОС „Околната среда в Европа — състояние и перспективи 2020 г.“ (SOER 2020) се отбелязва, че десетилетията на ускорена социална и икономическа дейност са променили отношенията на човека с околната среда. Въпреки че носят много ползи, включително облекчаване на страданията и бедността, те са причинили също големи щети на екосистемите.
По подобен начин водещи експерти от ООН вече изразиха тревога, че експлоатацията на природата, замърсяването на въздуха и водата от нарастващото население в световен мащаб оказва пагубно въздействие върху биологичното разнообразие, както и върху изменението на климата.
Според последната глобална оценка на Междуправителствената научно‑политическа платформа за биологично разнообразие и екосистеми услуги (IPBES), публикувана през 2019 г., 1 милион животински и растителни видове са застрашени от изчезване в световен мащаб, като се счита, че много от тях са насекоми. В доклада се отбелязва, че не е твърде късно да се промени положението, ако бързо се премине към намаляване на емисиите на парникови газове, които подхранват изменението на климата, и към спиране на експлоатацията на природни ресурси.
Точната причина за избухването на коронавирусната епидемия все още не е изяснена, но доказателствата сочат, че COVID-19 е заболяване, преминало от животни към хора. Три четвърти от новите и нововъзникващите инфекциозни болести се предават на хората от животни, а появата на такива патогени, особено извън Европа, е свързана с интензивното земеделие, влошаването на състоянието на околната среда и взаимодействието на човека с животните в хранителната система.
Освен причините за пандемията, последвалите ограничения на свободата на движение(локдаун) ни дадоха рядката възможност да погледнем към един свят със значително понижена икономическа активност и мобилност. В Европа се разказваха много анекдотични истории за видимо променящото се поведение и разпространение на дивата флора и фауна, което подобри нашите познания за способността на природата бързо да се върне и възстанови при отсъствието на човешка намеса. Това, която е ясно измерено количествено, са значителните подобрения в качеството на въздуха и водата, което може да има положително въздействие върху животните и екосистемите.
В проучванията се съобщава и за повишено желание за прекарване на време сред природата по време на пандемията. По време на локдауните хората търсеха убежище и място за отмора в гори, паркове, плажове и други открити пространства и понякога откриваха удивителната природа в близост до своя дом. Това може да помогне на хората да оценят по-добре природата, но може също да повиши натиска върху защитените зони. Сигурно е, че трябва да се възползваме от тази възможност, за да изследваме и да се поучим от причините, последиците и въздействията на пандемията както върху нас и върху природата.
For references, please go to https://eea.europa.eu./bg/signals/signali-2021-g/articles/prirodata-se-nuzhdae-ot-speshna-pomosht or scan the QR code.
PDF generated on 22-11-2024 21:17
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14
Действия към документ
Сподели с другите