Политики за биоразнообразието

Политики на ЕС

В своята Стратегия за устойчиво развитие от 2001 г. ЕС си постави за цел да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови местообитания и природни системи до 2010 г. Съобщението на Европейската комисия за биологичното разнообразие от 2006 г. очертава основната рамка на политиката. То дава така необходимия импулс за постигане на целта за 2010 г., посочва отговорностите на институциите на ЕС и държавите-членки и излага амбициозен политически подход и план за действие, като предлага конкретни мерки.

Макар изменението на климата да привлича повече медийно внимание, загубата на биоразнообразие е дори по-сериозна заплаха поради една основна причина. Това така поради факта, че деградацията на екосистемите често достига необратима фаза - и защото изчезването е необратим процес.

Ставрос Димас, Комисар на ЕС по околната среда, Green Week 2006 г.

Политиката на ЕС за опазване на околната среда се базира на два основни правни документа:

• Директива за птиците и
• Директиваза местообитанията.

Двете директиви са в основата намрежата Натура 2000, мрежа от природни резервати, обхващаща цялата територия на Съюза и цели да опази видовете и местообитанията от особен интерес за Европа. Политиката на ЕС за опазване на околната среда се възползва от специален финансов инструмент -фондът LIFE-Nature.

Загубата на биоразнообразие е следствие главно на секторни дейности. Изготвената през 1998 г. Стратегия на Европейския съюз за биоразнообразието е съсредоточена специално върху включването на проблемите на биоразнообразието в секторните политики, включително опазването на природните ресурси, селското стопанско, рибарството, регионалните политики и пространственото планиране, горите, енергетиката и транспорта, туризма, развитието и икономическото сътрудничество.

Други политики, свързани с биоразнообразието на равнище на ЕС, включват:

• Шестата програма на ЕС за действие в областта на околната среда „Нашето бъдеще, нашият избор“, приета през 2002 г., в която запазването на биоразнообразието е един от четирите основни въпроса, разглеждани в нея.
• Изготвеното през 2004 г.„Послание от Малахайд“, излагащо 18 приоритетни цели за спиране загубата на биоразнообразие, много от които са свързани със секторната интеграция на проблемите на биоразнообразието.

Общовропейски и световни политики за биоразнообразието

През 1992 г. Конвенцията на ООН за биоразнообразието (КБР) отбеляза решимостта на международната общественост да реши проблема със загубата на биоразнообразие. В отговор Общоевропейската стратегия за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие беше приета от страните, включени в Икономическата комисия на ООН за Европа. Като част от правителствения процес „Околна среда за Европа“, тази стратегия предоставя единствената платформа за общоевропейско сътрудничество при решаването на проблема със загубата на биоразнообразие.

През 2002 г. КБР и срещата на върха в Йоханесбург за устойчиво развитие, приеха като глобална цел за 2010 г. значителното намаляване на сегашното ниво на загуба на биоразнообразие. 2010. През 2003 г., министрите на околната среда от общоевропейското пространство се договориха да спрат загубата на биоразнообразие до 2010 г. в Решението за биоразнообразието, взето в Киев.

КБР постановява задължение на национално равнище за планиране на биоразнообразието. Страните трябва да разработят национални стратегии, които да посочват как целите на конвенцията ще бъдат постигнати, а съответните планове за действие трябва да указват стъпките, които е необходимо да бъдат предприети за постигането на тези цели. Списък на тези национални стратегии за биоразнообразието и планове за действие е публикуван на интернет страницата на КБР.