Контекст на политиката

Приетата през 2005 г. Тематична стратегия за замърсяването на въздуха е в основата на политиката на ЕС в областта на замърсяването на въздуха. Тя поставя амбициозни, но икономически ефективни цели и мерки за политиката на Европа относно качеството на въздуха до 2020 г.

Предложен пакет относно политиката за чист въздух

В края на 2013 г. Европейската комисия предложи нов пакет от мерки „Чист въздух за Европа“, чиято цел е да се постигне пълно съответствие с действащото законодателство относно качеството на въздуха до 2020 г. и да се подобри качеството на въздуха в Европа до 2030 г. и след това.

Пакетът включва:

• Предложение за преразгледана Директива за НТЕ с нови национални ангажименти за намаляване на емисиите от 2020 и 2030 г. за сегашните четири и два допълнителни замърсители (фини прахови частици и метан).
• Предложение за нова Директива за средните горивни инсталации за ограничаване на емисиите от азотни оксиди, серен диоксид и прахови частици от средни по големина горивни инсталации. Тя предлага норми за допустими емисии за нови и съществуващи инсталации.
• Допълнителни предложения за действия, насочени към качеството на въздуха в градовете, национални и местни действия, подкрепени от фондовете на ЕС, както и утвърждаване на програма за научни изследвания и иновации.

Допълнителна информация относно предложения пакет: Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия.

ЕАОС поддържа разработването на предложения пакет от мерки „Чист въздух за Европа“ от Европейската комисия, включително като ръководи дейности с избрани европейски градове в пилотния проект за изпълнение относно качеството на въздуха.

Емисии на замърсителите на въздуха

На равнище на държавите членки действащата Директива относно националните тавани за емисии (Директива за НТЕ) налага пределно допустими стойности (или граници) за емисиите на четири основни замърсители на въздуха (азотни окиси, серен диоксид, неметанови летливи органични съединения и амоняк), които увреждат човешкото здраве и околната среда.

Друго важно законодателство на ЕС е насочено към намаляване на емисиите на замърсители на въздуха от конкретни източници, например:

• транспорт;
• стационарни източници/промишлени съоръжения; и
• бои и продукти за пребоядисване на превозни средства.

На международно равнище, проблемът със замърсителите на въздуха се разглежда и в Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния на ИКЕ/ООН (Конвенция за ТЗВДР) и нейните протоколи. Протоколът от Гьотеборг за „мултипликационни въздействия на различни на брой вредни вещества и замърсители“ съгласно Конвенция за ТЗВДР съдържа национални тавани на емисиите, които са равни или по-ниски от тези в Директивата на ЕС за НТЕ. Протоколът беше изменен през 2012 г., за да включи националните ангажименти за намаляване на емисиите, които трябва да бъдат постигнати през 2020 г. и след това, включително емисии на фини прахови частици.

Качество на въздуха

Директивите на ЕС за качеството на въздуха (Директивата относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа от 2008 г. и Директива относно тежките метали и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух от 2004 г.) разглеждат замърсяването на въздуха съгласно Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха. И двете описват основните принципи за оценка и управление на качеството на въздуха и определят праговете на концентрациите на замърсители, които не трябва да бъдат надвишавани. В случай на превишаване, органите трябва да разработят и приложат планове за управление на качеството на въздуха.

Новите изисквания за докладване и обмен на информация за качеството на въздуха се прилагат от 1 януари 2014 г., след като през 2011 г. беше одобрено Решението на Комисията относно взаимния обмен на информация и докладването.

Повече информация за политиките в областта на замърсяването на въздуха и законодателството: Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия