Промишленото замърсяване на въздуха струва на Европа до 169 милиарда евро за 2009 г., според ЕАОС

В доклада „Разкриване на разходите от замърсяването на въздуха от промишлени предприятия в Европа“ е представен списък с отделните предприятия, които причиняват най-много вреда.

„Нашият анализ свидетелства за високи разходи, причинени от замърсяването от електроцентрали и други големи промишлени обекти“, заявява професор Жаклин Макглейд, изпълнителен директор на ЕАОС.

„Приблизителните разходи са изчислени въз основа на емисии, докладвани от самите предприятия. Като използваме съществуващите инструменти, които са на разположение на политиците, за оценка на вредата за здравето и околната среда, откриваме някои скрити разходи от замърсяването. Не можем да си позволим да пренебрегнем тези въпроси“, добавя професор Макглейд.

Промишлените предприятия, обхвати от анализа, включват големи електроцентрали, рафинерии, производствени, горивни и промишлени процеси, отпадъци и определени селскостопански дейности. Емисиите от електроцентрали са с най-голям дял от разходите за вреди (оценен на 66–112 милиарда евро). Със значителни дялове от общите разходи за вреди са производствените процеси (23-28 милиарда евро) и горивните процеси в производството (8–21 милиарда евро). В анализа на ЕАОС не са взети предвид някои сектори като транспорт, домакинства и повечето селскостопански дейности – като с включването им разходите от замърсяването щяха да бъдат още по-високи.

Ключови констатации

• Замърсяването на въздуха от предприятията, обхванати от анализа на ЕАОС, е струвало на всеки европейски гражданин средно приблизително 200-300 евро през 2009 г. 
• Държави като Германия, Полша, Обединеното кралство, Франция и Италия, в които са разположени голям брой големи предприятия, имат най-голям дял от общите разходи за вреди. Обаче ако се претеглят разходите за вреди в опит да се вземат в предвид производителността на националните икономики,  се наблюдава значително изменение на подреждането на държавите. Емисиите от държави като България, Румъния, Естония, Полша и Чешката република са сравнително по-важни с оглед на разходите за вреди.
• Малко на брой отделни предприятия причиняват повечето разходи за вреди. Три четвърти от общите разходи за вреди са причинени от емисиите от едва 622 промишлени предприятия – 6 % от общия брой. В повечето случаи предприятията с емисии, свързани с високи разходи за вреди, са някои от най-големите предприятия в Европа, които отделят най-големите количества замърсители.
• Емисиите на въглероден двуокис (CO₂) имат най-голям дял от общите разходи за вреди с приблизително 63 милиарда евро за 2009 г. Установено е, че замърсителите на въздуха, които допринасят за киселинните дъждове и могат да причинят респираторни проблеми, – серен диоксид (SO₂), амоняк (NH₃), прахови частици (PM₁₀) и азотни окиси (NO_x) – водят до вреди от 38-105 милиарда евро на година.

Фигура 1. Местоположения на 191 предприятия от E-PRTR, които имат дял 50 % от общите разходи за вреди, оценени за 2009 г.

Sum of damage costs = Сума на разходите от вреди

(Million Euros VOLY) = (млн. евро VOLY)

Изчисляване на икономическите разходи от емисиите

Докладът използва публично достъпни данни от Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители (E-PRTR). Анализът се основава на съществуващи инструменти и методи на политиката, като методи, разработени по програмата на ЕС „Чист въздух за Европа“ (CAFE). Въз основа на различни методики се изчисляват редица прогнозни разходи за вреди, които възникват от изпускане на замърсители на въздуха, отчетени от приблизително 10 000 отделни предприятия в E-PRTR.

Разгледаните замърсители са регионални замърсители на въздуха (NH₃, NO_x, PM₁₀, SO₂, летливи органични съединения (неметанови летливи органични съединения – NMVOC), тежки метали (арсен, кадмий, хром, олово, живак и никел), органични микрозамърсители (бензол, полициклични ароматни хидрокарбони (PAHs), диоксини и фурани) и CO₂.

Определени аспекти от вредите за здравето и околната среда са изключени от обхвата на настоящото проучване като аспекти на здравето и безопасността, свързани с професионално излагане на замърсители на въздуха. За регионалните замърсители на въздуха, например, рамката, която е в основата на оценяването, следва да бъде разширена в бъдеще, за да включва аспекти като оценка на въздействието върху околната среда и вреди от киселинен дъжд за културно значими сгради и паметници. Признатите ползи от промишлени предприятия, включително и изделия на производството, заетост и данъчни приходи, не са предмет на доклада.

Фигура 2. Кумулативно разпределение на 2 000 предприятия от E-PRTR с най-високи разходи за вреди

90% of total damage costs = 90 % от общите разходи за вреди

1 394 facilities = 1 394 предприятия

75% of total damage costs = 75 % от общите разходи за вреди

622 facilities = 622 предприятия

50% of total damage costs = 50 % от общите разходи за вреди

191 facilities = 191 предприятия

% of total damage costs = % от общите разходи за вреди                                            

Number of facilities = брой предприятия

Контекст/ Бележка до редактора

Важно е да се отбележи, че докладът не оценява дали емисиите от промишлени предприятия, включени в E-PRTR, отговарят на позволените по закон условия за експлоатация на тези обекти.

ЕАОС наскоро издаде редица други публикации, които разглеждат различни аспекти на замърсяването на въздуха в Европа. Те включват:

●       Доклада: „Разкриване на разходите от замърсяването на въздуха от промишлени предприятия в Европа“

●       Доклада „Качество на въздуха в Европа – 2011 г.“, в който се резюмира състоянието на качеството на въздуха в Европа

●       Доклада „Механизъм за отчитане състоянието на околната среда и транспорта (TERM)“, който изследва въздействието върху околната среда на транспорта

●       „Въздействие върху замърсяване на въздуха от улавяне и съхранение на въглерод“ (CCS), който оценява потенциалното въздействие върху замърсителите на въздуха от въвеждането на улавяне и съхранение на въглерод в Европа.