От градски пространства до градски екосистеми

„Вместо да вредим на екосистемите, защо да не започнем да ги създаваме?“, казва професор Жаклин Макглейд. „Разполагаме с технологии и умения да проектираме. В цяла Европа съществуват примери за бъдещето, но това са изолирани случаи на иновация. Трябва да преминем от изолирани случаи на иновация към градове на бъдещето.“

„Вземете за пример светлината – това е природен ресурс. Хората обичат да работят и живеят, заобиколени от естествена светлина. Сградите лесно могат да използват много по-добре естествената светлина. Или да вземем за пример вертикалните градини. Вертикалните градини означават превръщането на нашите градове в устойчиви градски ферми, където растат култури върху и в нашите сгради.

„Идеята за живи стени и вертикално разпределение е много стара – датира от времето на Висящите градини на Вавилон. Учудващо е, че не сме се възползвали по-пълноценно от това преди, но в момента има нова спешна необходимост от промяна на навиците ни заради изменението на климата,“ казва професор Макглейд.

По-високите температури в градовете в резултат на бетона и асфалта, които поемат топлината и я освобождават бавно, би означавало по-дълъг сезон на растеж и подобрен добив. Дъждовната вода може да се събира на покривите, а водопроводи ще позволят оттичането й през всяко отделно ниво. Растенията ще имат и изолиращо действие, като запазват жилищните пространства в сградата хладни през лятото и топли през зимата.

Мобилно население

Населението на света се концентрира в градовете. Очаква се 80 % от живеещите по света девет милиарда души през 2050 г. да обитават градските зони. Много от градовете трудно се справят със социални и екологични проблеми, които са в резултат на пренаселване, бедност, замърсяване и трафик.

Тенденциите за градски живот изглежда ще се задържат. По света градовете заемат едва 2 % от земната повърхност, а в тях живеят половината от населението на планетата⁽²⁰⁾. В Европа, 75 % от хората живеят в градове. Има вероятност тези показатели да нараснат до 80 % до 2020 г. Европейските населени места понастоящем използват 69 % от нашата енергия и следователно произвеждат най-много емисии на парникови газове.

Въздействието на градовете върху околната среда се простира надлъж и нашир в резултат на зависимостта им от заобикалящите ги области за удовлетворяване на търсенето на енергия и ресурси и управление на отпадъците. Според изчисления на изследване на Голям Лондон⁽²¹⁾ Лондон има отпечатък 300 пъти по-голям от очакваното спрямо големината на географската територия – което представлява почти два пъти големината на цялото Обединено кралство. Замърсяването от градовете също често оказва въздействие върху областите извън града. 

Изменението на климата е нова и зловеща заплаха за живота в града. Някои градове ще пострадат значително в резултат на изменението на климата. Това може да утежни социалното неравенство: бедните често са по-изложени на риск и не разполагат с ресурси, за да се адаптират. Изменението на климата ще повлияе и върху градската околна среда: например, качеството на въздуха и водата.

От адаптиране към ново мислене

Така че нашите градове и градски области се сблъскват с много проблеми, които варират от социални до здравословни и екологични. Близостта на хората, фирмите и услугите, свързани със самата дума град, обаче означава, че се предлагат и огромни възможности.

Градската среда предлага важни възможности за устойчив живот. Гъстотата на населението в градовете означава по-кратки разстояния до работното място и услугите, по-често използване на обществения транспорт и по-малки жилища, които изискват по-малко осветление и отопление. В резултат на това жителите на града използват по-малко енергия на глава от населението от жителите на селските райони.⁽²²⁾

Нашите градове се намират и в уникално положение по отношение на смекчаването на изменението на климата и адаптирането.

Физическите характеристики, проектирането, управлението и местоположението на града са само някои от факторите, които допринасят или облекчават и двете.

Очевидно инженерните подходи – като бентове против наводнения – са само част от решението. Адаптирането също така изисква фундаментално преосмисляне на градоустройството и управлението на града, и следва да бъде включено във всички свързани политики, включително земеползване, жилищно строителство, управление на отпадъци, транспорт, енергетика, социално равенство и здравеопазване.

Преосмисляйки градоустройството, архитектурата, транспорта и планирането, можем да превърнем нашите градове и градски ландшафт в „градски екосистеми“ начело на смекчаването на изменението на климата (по-добър транспорт, чиста енергия) и адаптирането (плаващи къщи, вертикални градини). По-доброто градоустройство ще подобри повсеместно качеството на живот и ще създаде нови възможности за заетост, като развие пазара за нови технологии и зелена архитектура.

Ключът се крие в планирането на градовете по начин, който да улеснява по-ниското потребление на енергия на глава от населението, като се използват средства като устойчив градски транспорт и жилища с ниско потребление на енергия. Новите технологии в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, като слънчева и вятърна енергия и алтернативни горива, са също важни, тъй като помагат на хора и организации да променят своето поведение.

Проектиране на бъдещето

„Бъдещето ще се окаже различно от очакванията ни – само в това можем да бъдем сигурни. Планираме във връзка с тази несигурност“, казва Йохан ван дер Пол, заместник директор на „Dura Vermeer“, холандска строителна компания, която в момента проектира и строи Ijburg – нов квартал с плаващи сгради в Амстердам.

Ijburg е един от най-амбициозните проекти, предприемани някога от общината в Амстердам. Нарастващото население и повишаващото се ниво на водата са принудили пренаселения град да бъде изобретателен: да експериментира с нови видове архитектура в самата вода. Към новото строителство има „пристанища“ от плаващи пътеки и електропроводи, водни и санитарни услуги. Лесно може да се прекъсне връзката и да се преместят другаде – което дава напълно ново значение на „подвижна къща“. Развиващият се град включва природосъобразни плаващи парници, където се отглеждат всякакви плодове и зеленчуци.

Плаващите къщи на Ijburg са просто един пример за ново движение в архитектурата и градоустройството. Въздействията от изменението на климата варират от суша и топли вълни в Южна Европа до наводнения на север. Градовете трябва да се адаптират. Вместо просто да се укрепват бентовете против наводнения или да се пренася водата, някои архитекти, инженери и специалисти по градоустройство търсят напълно нов подход към градската среда и живота в града. Те разглеждат градския ландшафт като градски екосистеми на бъдещето.

Обмен на знания и добри практики

„Европейските градове са изправени пред различни предизвикателства, които изискват различен отговор,“ казва Ронан Уел, началник на програмата „Природни системи и уязвимост“ към ЕАОС.

„Градовете, които инициират мерки на ранен етап, се радват на най-добрата възвръщаемост на техните инвестиции за адаптиране. Все пак към днешна дата са малко европейските градове, които са разработили стратегии за адаптиране към „новите“ условия на изменение на климата – а действителната реализация на мерките е все още предимно ограничена до проекти с малък мащаб“, казва той.

Други градове вероятно нямат този късмет по отношение на знания и ресурси и ще имат нужда от текуща подкрепа и напътствие. На този етап подобряването на обмена на опит и най-добри практики между градовете би било най-ценно.

„Тистед е малка общност в Западна Дания, която сама произвежда необходимата й енергия. Понякога дори захранва с енергия националната преносна система. Тази общност сама създава съдбата си. Звучи философски, но именно за това говорим: да създадем самите себе си,“ казва Ронан Уел.

„Създали сме общества от зависими хора. Често имаме виртуална връзка със заобикалящата ни природа, опакованата ни храна, водата ни. Трябва да преоткрием самите себе си и мястото си в природата.“

Жужащият Париж

От 25 години насам на покрива на Парижката опера се отглеждат пчели. Колонията, обитаваща тази най-парижка институция, процъфтява и произвежда почти 500 кг мед годишно.

 Градските пчели са все по-популярни и в града съществуват 400 колонии. Вече са поставени нови кошери в двореца във Версай и Гранд пале. В действителност градовете предлагат изобилие от цъфтящи растения и дървета в градините и парковете. А макар и да има замърсяване, в градовете има много по-малко пестициди. Изглежда градските пчели се справят по-добре от провинциалните си събратя в Европа.

През 2005 г. Френският национален съюз на пчеларите започна кампания – „Операция пчела“ – с цел интегриране на пчелите в градския ландшафт. Изглежда има резултат. По данни на съюза на пчеларите всеки парижки кошер произвежда минимум 50-60 кг мед на реколта, а смъртността сред колониите е 3-5%. За сравнение в провинцията пчелите произвеждат между 10 и 20 кг мед и смъртността им е 30-40%.

Пчелите в Лондон също се трудят. Според Лондонската асоциация на пчеларите градските пчели оценяват изобилието на цъфтящи растения и дървета заедно със сравнително малкото използване на пестициди. Това, както и малко по-мекия климат, означава, че сезонът на пчеларството е по-дълъг и обикновено по-производителен отколкото в селските райони. Перфектен пример за потенциала на нашата градска екосистема.

20.    Програма на ООН по околната среда, Интегрирана оценка на околната среда

21.    Greater London Authority

22,    Източник: ИООС, 2008 г.